Хориоидеята представлява задната част на средната съдова обвивка на очната ябълка (увеята). Тя заема 2/3 от площта на увеята. Представлява тъмнокафява на цвят обвивка с дебелина 0.3 – 0.5 mm, която заляга към вътрешната повърхност на склерата.
Напред хориоидеята граничи с плоската част на цилиарното тяло в областта на зъбчатата линия (ora serrata), а назад достига до lamina cribrosa, където се прикрепва към склерата. Само в тази област хориоидеята е здраво свързана със склерата, а по останалото протежение между нея и склерата се формира тясно, цепковидно пространство – перихориоидно пространство (spatium perichorioidale). Това пространство се прекосява от тънки фиброзни пластинки, които вървят косо от хориоидеята към склерата. Това подвижно свързване позволява на хориоидеята да се измества спрямо склерата по време на акомодация на лещата.
Хориоидеята е изградена от следните слоеве:
- супрахориоидея – състои се от влакнеста съединителна тъкан с много еластични влакна и пигментни клетки. Има много лимфоидни клетки, плазмоцити и мастоцити, които участват в имунната защита.
- съдов слой – налице е гъста садова мрежа, изградена от различни по калибър артериални и венозни съдове.
- хориокапилярен слой – тук се намират най-широките капиляри в човешкото тяло.
- мембрана на Bruch (lamina vitrea) – изградена е от външна и вътрешна базална мембрана, от еластични и колагенни влакна. Свързва хориокапилярния слой с пигментния епител на ретината.
Хориоидеята изпълнява следните функции:
- изхранва външните слоеве на ретината
- участва в имунните процеси на окото
- пигментните клетки осигуряват тъмна камера в очната ябълка
- играе ключова роля за поддържането на вътреочната температура.
Хориоидеята се кръвоснабдява от клонове на задните къси цилиарни артерии. Венозната кръв се оттича чрез четирите вортикозни вени. Инервацията на хориоидеята се осъществява от цилиарните нерви.
Автор: д-р Д. Илев
