Цилиарното тяло е част от средната съдова обвивка на очната ябълка (увеята). Разполага се между ириса и хориоидеята. Напред достига до корена на ириса, а назад преминава в хориоидеята в областта на зъбчатата линия (ora serrate). Представлява затворен пръстен с ширина 6 – 6.5 mm.
Основните функции на цилиарното тяло са следните:
• участва в процеса на акомодация чрез цилиарния мускул;
• участва в поддържането на лещата;
• произвежда вътреочна течност чрез цилиарните си израстъци и участва в регулацията на вътреочното налягане.
На цилиарното тяло се различават две части:
- задна плоска част (pars plana) – широка е около 4 mm. Състои се от кръвоносни съдове, съединителнотъканни и гладкомускулни влакна.
- предна част – ресничест венец (corona ciliaris) – състои се от 70 – 80 цилиарни израстъка (processi ciliares). Те представляват гънки с дължина 2-3 mm. Богати са на капиляри – разклонения на дългите цилиарни артерии. Цилиарните израстъци отделят водниста течност (humor aquosus), която изпълва задната и предната очни камери. От цилиарните израстъци излизат Циновите връзки (zonula Zinni), които се прикрепват от двете страни на екватора на лещата и по този начин я поддържат на мястото й.
Цилиарното тяло се състои от следните слоеве, разположени отвън навътре:
• супрахориоиден
• слой на цилиарните мускули
• слой на съединителна тъкан и кръвоносни съдове
• външна базална мемрана
• два слоя епител: пигментиран (продължение на пигментния слой на ретината) и непигментиран
• вътрешна базална мембрана.
Цилиарният мускул се състои от гладкомускулни влакна, разположени в три направления:
- меридионално (мускул на Брюке);
- радиална (мускул на Иванов);
- циркулярно (мускул на Мюлер).
Меридионалните мускулни влакна се захващат напред за склерата и съединителната тъкан около Шлемовия канал, а назад за хориоидеята. При съкращението си те дърпат хориоидеята и Шлемовия канал напред.
При едновременното съкращаване на трите вида влакна Циновите връзки се разхлабват и отпускат лещата. В резултат се увеличава предно-задната ос на лещата и нейната пречупвателна способност – окото се нагажда за близко гледане, т.е. акомодира.
Инервацията на цилиарния мускул се осъществява от парасимпатикови нервни влакна на очедвигателния нерв.
Сетивната инервация на цилиарното тяло произхожда от n. ophthalmicus.
Кръвоснабдяването на ресничестото тяло се осъществява от aa. ciliares anteriores.
Автор: д-р Д. Илев
