Начало / Анатомия / Кости – Череп / Тилна кост (os occipitale)

Тилна кост (os occipitale)

ное. 1, 2016

Тилната кост (os occipitale) е нечифтна и образува задно-долната част на черепа. Тя участва в изграждането на черепната основа и на черепния покрив. Има изпъкнала външна и вдлъбната вътрешна повърхност. В предния долен участък на тилната кост се намира големият тилен отвор (foramen occipitale magnum), който свързва черепната кухина с гръбначния канал.

На тилната кост се различават четири части, които заграждат големия тилен отвор:

  • основна част (pars basilaris)
  • две странични части (partes laterales)
  • тилна люспа (squama occipitalis).

Основната (базална) част се намира пред големия тилен отвор. Тя е къса, дебела, с читириъгълна форма. Задният й край е гладък, свободен и ограничава големия тилен отвор отпред. Предният й край се свързва с тялото на клиновидната кост чрез хрущял, формирайки клиновидна тилна синхондроза.

Горната (вътрешна) повърхност на основната част е леко вдлъбната и обърната към черепната кухина. Заедно с част от тялото на клиновидната кост тя образува скат (clivus), върху който залягат продълговатия мозък, моста и базалната мозъчна артерия.

Долната (външна) повърхност на основната част е леко изпъкнала. В средата й се намира малка пъпка, наречена гълтачова (tuberculum pharyngeum), за която се прикрепва сухожилния шев на гълтача.

Страничните (латерални) части на тилната кост се разполагат от двете страни на големия тилен отвор. Те имат удължена форма, като отпред срастват с основната част, а отзад с тилната люспа.

На долната (външна) повърхност на всяка от латералните части се намира ставен кондил  – тилен кондил (condylus occipitalis). Двата кондила с предните си краища се доближават, а със задните се раздалечават. Те се съединяват с горните ставни ямки на атласа (първи шиен прешлен).

Зад кондилите се намира ямка – fossa condylaris, а на дъното й отвор на къс канал – кондилен канал (canalis condylaris), през който преминава кондилната емисарна вена.

По страничния ръб на латералните части се намира голяма изрезка, наречена яремна изрезка (incisura jugularis), на която има малък вътрешнояремен израстък – processus intrajugularis.

Яремната изрезка на тилната кост заедно с тази на скалистата част на слепоочната кост формират яремен отвор (foramen jugulare). Вътрешнояремните израстъци на двете кости разделят яремния отвор на две части: задна част, в която се намира горната луковица на вътрешната яремна вена и предна част, през която преминават черепномозъчни нерви – езикогълтачен (n. glossopharyngeus),  блуждаещ (n. vagus) и допълнителен нерв (n. accessorius).

Отзад яремната изрезка се ограничава от яремен израстък (processus jugularis). В основата му има малък околосисовиден израстък (processus paramastoideus), за който се прикрепва правия латерален мускул на главата.

Зад яремния израстък по вътрешната повърхност на костта преминава част от браздата на сигмоидния синус (sulcus sinus sigmoidei). Отпред и медиално се намира яремна издутина (tuberculum jugulare). Назад и надолу от нея през костта преминава подезичният канал (canalis hypoglossi), в който се намира подезичния нерв (n. hypoglossus).

По вътрешната повърхност на страничния ръб на латералните части минава една тясна бразда на долния скалист синус (sulcus sinus petrosi inferioris). Заедно с едноименната бразда на слепоочната кост се формира канал, в който върви венозният долен скалист синус (sinus petrosus inferior) на твърдата мозъчна обвивка.

Тилната люспа се разполага зад големия тилен отвор. Тя представлява широка триъгълна плочка с изпъкнала външна и вдлъбната вътрешна повърхност.

Страничният край на тилната люспа има два отдела:

  • горен, голям и назъбен отдел – ламбдовиден край (margo lambdoideus), който се свързва с теменните кости и образува ламбдовиден шев (sutura lambdoidea)
  • долен, малък и леко назъбен отдел – сисовиден край (margo mastoideus), който се свързва със сисовидния израстък на слепоочната кост и образува тилно-сисовиден шев (sutura occipitomastoidea).

Към външната повърхност на люспата на тилната кост се прикрепват мускули, фасции и връзки. В средната й, най-изпъкнала част се намира грапава издатина – външно тилно възвишение (protuberantia occipitalis externa), което може да се напипва през кожата. От него надолу към големия тилен отвор се спуска външен тилен гребен (crista occipitalis externa).

От външното тилно възвишение към всяка страна се насочва по една дъгообразно извита линия – горна вратна линия (linea nuchae superior). Успоредно над тях има по една по-слабо забележима линия – най-горна вратна линия (linea nuchae suprema). От средата на външния тилен гребен към краищата на тилната люспа се насочват по една долна вратна линия (linea nuchae inferior), които вървят успоредно на горните.

На вътрешната повърхност на тилната люспа се разполага кръстообразно възвишение (eminentia cruciformis), в центъра на което се издига вътрешно тилно възвишение (protuberantia occipitalis interna).

В кръстообразното възвишение се кръстосват следните бразди:

  • браздата на горния сагитален синус (sulcus sinus sagittalis superioris) – тя се насочва нагоре
  • браздата на напречния синус (sulcus sinus transversi) – те са две и се насочват встрани.

Тези бразди са отпечатък от едноименните венозни синуси на твърдата мозъчна обвивка, които се сливат в областта на кръстообразното възвишение.

Надолу от кръстообразното възвишение се насочва вътрешният тилен гребен (crista occipitalis interna), който достига до ръба на големия тилен отвор.