Начало Анатомия Кости – Череп Челна кост (os frontale)

Челна кост (os frontale)

Челната кост (os frontale) изгражда предната част на черепния покрив и част от предната черепна основа.

Челната кост се състои от четири част: челна люспа, две очнични части и една носна част.

Люспата на челната кост (squama frontalis) представлява костна плочка, която има следните повърхности: външна (челна), две странични (слепоочни) и вътрешна (мозъчна).

  • Външна повърхност (facies externa) или челна

Външната повърхност на челната люспа е гладка и изпъкнала. По средната линия може да има остатък от зъбчат шев – метопичен шев (sutura metopica). Той е следа от срастването на двете половини на челната кост в ранна детска възраст. Челната повърхност на люспата достига до горния ръб на входа на очницата – надорбитален ръб (margo supraorbitale). Малко над него се намира дъгообразна издутина – веждена дъга (arcus superciliaris). Над веждените дъги има по едно възвишение – челна върга (tuber frontale). Между вътрешните части на веждените дъги се намира леко хлътнала област – глабела (glabella).

Малко навътре от средата на надорбиталния ръб се намира отвор, който понякога се заменя от изрезка – foramen или incisura supraorbitale. Още по-навътре се разполага по-слабо изразена челна изрезка (incisura frontalis). През тези изрезки преминават съдове и нерви.

Странично от надорбиталния ръб люспата преминава в къс, с триъгълна форма израстък – ябълчен израстък (processus zygomaticus). Той се свързва с челния израстък на ябълчната кост, като се формира челно-ябълчен шев (sutura frontozygomatica).

  • Слепоочна повърхност (facies temporalis) или странична

От ябълчния израстък нагоре и назад тръгва слепоочна линия (linea temporalis), която отграничава странично разположената слепоочна повърхност от челната повърхност на люспата.

Слепоочната повърхност е част от слепоочната ямка (fossa temporalis), към която се прикрепва слепоочния мускул.

  • Вътрешна повърхност (facies interna)

Вътрешната повърхност на челната люспа е неравна и вдлъбната. По средата й преминава браздата на горния сагитален синус (sulcus sinus sagittalis superioris), която е продължение на едноименната бразда на теменните кости. Надолу двата ръба на браздата се съединяват и образуват челен гребен (crista frontalis), към който се прикрепва израстък на твърдата мозъчна обвивка (сърп на главния мозък).

В най-долната си част челния гребен заедно с крилото на петльовия гребен на решетъчната кост (ala cristae galli ossis ethmoidalis) формират канал – сляп отвор (foramen cecum). В него се намира вената, която отвежда кръв от носната кухина в горния сагитален синус.

Задният ръб на люспата на челната кост – теменен ръб (margo parietalis) е назъбен и се свързва с челния ръб на теменните кости, като образуват венечен шев (sutura coronalis).

Очничните части на челната кост (partes orbitales) участват във формирането на горните стени на двете очници. Всяка очнична част представлява хоризонтална пластинка, която се насочва назад от надорбиталния ръб. Има долна очнична и горна мозъчна повърхност.

  • Долна очнична повърхност (facies orbitalis)

Тази повърхност на очничната част е гладка и вдлъбната, като е обърната към кухината на очницата. В страничната й част до ябълчния израстък се намира ямка на слъзната жлеза (fossa glandulae lacrimalis), в която се разполага слъзната жлеза. В предно-вътрешната й част се намира друга по-слабо изразена вдлъбнатина – fovea trochlearis. Близо де нея се намира хрущялно макаровидно бодило – spina trochlearis, за което се залавя сухожилието на горния кос мускул на очната ябълка.

  • Горна мозъчна повърхност (facies cerebralis)

По мозъчната повърхност на очничната част има пръстовидни вдлъбнатини (impressiones digitatae), които представляват отпечатъци от мозъчни гънки.

Очничните части се разделят чрез дълбока изрезка – решетъчна изрезка (incisura ethmoidalis), в която се намира решетъчна плочка (lamina cribrosa) на решетъчната кост. Решетъчната изрезка е ограничена от двете страни с ръб. В близост до този ръб се намира редица от решетъчни ямки – foveolae ethmoidales. Между решетъчните ямки преминават две бразди – предна и задна (sulcus ethmoidalis anterior et posterior).

Ръбът на решетъчната изрезка се свързва с горния ръб на орбиталната плоча (lamina orbitalis) на решетъчната кост, като образува челно-решетъчен шев (sutura frontoethmoidalis), а отпред образува със слъзната кост челно-слъзен шев (sutura frontolacrimalis).

Задният ръб на очничната част се свързва с малкото крило на клиновидната кост, като образува вътрешната част на клиновидно-челния шев (sutura sphenofrontalis).

Страничният ръб на очничната част се свързва с челния ръб на голямото крило на клиновидната кост и формира външната част на клиновидно-челния шев.

Носната част на челната кост (pars nasalis) се намира пред решетъчната изрезка. От средата на носната част се насочва надолу и напред носното бодило (spina nasalis), което участва в образуването на носната преграда. Отпред и отстрани на носното бодило се разполага назъбен носов ръб (margo nasalis). Той се свързва с горния ръб на носната кост, като образува челно-носен шев (sutura frontonasalis) и с челния израстък (processus frontalis) на горната челюст, като образува челно-горночелюстен шев (sutura frontomaxillaris).

От двете страни на носното бодило се разполага по едно отвърстие, което води нагоре и напред в челния синус (sinus frontalis).

Челният синус представлява чифтна кухина, разположена в предно-долната част на челната кост. Разделя се на ляв и десен челен синус чрез вертикална преграда – septum sinuum frontalium. Размерите на двата челни синуса могат значително да варират. Челните синуси могат да стигнат нагоре до челните върги (tuber frontale), надолу до надорбиталните ръбове (margo supraorbitale), назад до малките крила на клиновидната кост, а странично до ябълчните израстъци. Отвърстието на челния синус (apertura sinus frontalis) го свързва със средния носен ход (meatus nasi medius) на носната кухина.