Начало Анатомия Мъжки полови органи Семепровод (ductus deferens)

Семепровод (ductus deferens)

Семепроводът (ductus deferens) е чифтен орган, който пренася сперматозоидите от надсеменника (епидидима) до уретрата. Започва като продължение на канала на надсеменника (ductus epididymidis) в долния край на опашката на епидидима. Завършва в простатната част на уретрата, като малко преди това се съединява с изходящия канал на семенното мехурче в общ изхвърлящ канал (ductus ejaculatorius).

Семепроводът има дължина около 50 cm, дебелина 3 mm и лумен 0.5 mm. При палпация има твърда консистенция, поради добре развитата си мускулатура.

В зависичост от разположението му се различават следните части:

1. Семенникова – тази част е къса и приляга към задната повърхност на тестиса.
2. Фуникуларна – тази част влиза в състава на семенната връв (funiculus spermaticus) и достига до повърхностния отвор на ингвиналния (слабинния) канал.
3. Ингвинална – тази част е с дължина около 4 cm и се разполага в ингвиналния канал.
4. Тазова – тази част се разполага в малкия таз под перитонеума. По страничната стена на малкия таз семепровода се кръстосва с хълбочната артерия и вена, след което се насочва към страничната повърхност на пикочния мехур, без да се допира до нея. Кръстосва пикочопровода (уретера) и се насочва към дъното на пикочния мехур. Тук семепроводът се разширява вретеновидно, като образува ampula ductus deferentis. Ампулата на семепровода е с дължина 3 – 4 cm и ширина 1 cm. Свързана е с дъното на пикочния мехур чрез съединителна тъкан. Странично от семепровода се разполага семенното мехурче.

В крайният си участък семепроводът се съединява с изходящия канал на семенното мехурче в общ изхвърлящ канал (ductus ejaculatorius). Той е дълъг 1.5 – 2 cm, а луменът му се стеснява фуниевидно, което допринася за изхвърлянето на спермата при еякулация под високо налягане. Изхвърлящият канал (ductus ejaculatorius) се отваря встрани от семенното възвишение на простатната част на уретрата.

Стената на семепровода е изградена от три слоя:
лигавица – състои се от двуреден цилиндричен епител. Образува 5 – 6 надлъжни гънки, поради което при напречен срез просветът на семепровода има звездовидна форма.
мускулен слой – състои се от външен и вътрешен надлъжен и среден циркулярен мускулен слой.
адвентиция – отвън семепроводът е обхванат от съединителна тъкан и частично от коремница (перитонеум).

Семепроводът се кръвоснабдява от a. ductus deferentis. Венозната кръв се оттича чрез v. ductus deferentis.
Инервацията се осъществява чрез клончета на plexus hypogastricus.