Акушерската парализа представлява увреждане на раменният сплит (plexus brachialis) по време на раждането. Обикновено възниква при пелвиофетална диспропорция – несъответствие между размера на таза на майката и размера на бебето. Това е една от най-честите родови травми. Настъпва слабост или пълна загуба на движенията на ръката.
Какво представлява раменният сплит (plexus brachialis)?
Раменният сплит се образува от предните клонове на четирите долни шийни нерва (С5 – С8) и част от I гръден нерв (Th1), които излизат от съответните сегменти на гръбначния мозък. От раменният сплит се отделят нерви, инервиращи мускулите на раменния пояс и на свободния горен крайник.
При увреждане на нервните влакна настъпва слабост в инервираните от тях мускули.
Причини за парализа на плексус брахиалис по време на раждането:
Най-честите причини за акушерска парализа са:
- странично теглене на главата и шията, когато раменният пояс не е изроден
- натиск върху ръката при седалищно предлежание със заметната ръка.
Рискови фактори за акушерска парализа са: раждане на едър плод, седалищно предлежание, раменна дистокия, тесни родови пътища, затлъстяване на майката, твърде бързо раждане.
В зависимост от засегнатите коренчета се различават три типа акушерска парализа:
- Горен тип (Dushene-Erb) – засяга коренчетата на С5 – С6. Парализата на Ерб има най-добра прогноза.
- Долен тип (Dejerin-Klumpke) – засяга коренчетата на C7 – Th1.
- Тотален тип – С5 – Th1 – среща се рядко. Има увреждане на целия плексус.
Какви са степените на увреждане?
При едни пациенти може да има само оток на тъканите около плексуса или малки интраневрални кръвоизливи. При други се установява разтягане или частично разкъсване на нервните влакна, а при трети пълно разкъсване. В най-тежките случаи можа да настъпи и изтръгване на нервните коренчета.
Какви са симптомите при акушерска парализа?
Клиничната картина зависи от вида на парализата и степента на увреждане.
При горен тип парализа на плексус брахиалис (парализа на Дюшен – Ерб) се нарушава инервацията на абдукторите, външните ротатори и флексори на предмишницата, супинаторите и екстензорите на китката.
Детето не може да абдуцира (отвежда) и външно да ротира ръката в раменната става. Тя заема характерна позиция: аддуктирана (прибрана) към тялото, вътрешно ротирана предмишница и пронирана китка при запазени движения в нея и пръстите. Мускулният тонус на ръката е намален и тя изостава в растежа си.
Може да се придружава от фрактура на ключицата, хематом на мускулус стерноклеидомастоидеус, парализа на n. phrenicus.
При долен тип парализа на плексус брахиалис (парализа на Дежерин – Клумпке) е нарушена функцията на дългите флексори на китката и пръстите, и късите мускули на ръката. Засегнати са лакътната, гривнената стави и пръстите.
Ръчичката на детето е флектирана и пронирана. Пръстите са флектирани, а палецът е аддуциран (палец в длан). Волевите движения в дисталния отдел на ръката са невъзможни (отрицателен е рефлексът на Робинзон – хватателен рефлекс). Има сетивни нарушения в улнарната област на предмишницата и китката.
При тотален тип парализа на плексус брахиалис се засяга целия раменен сплит. Има вяла парализа на крайника, който изостава в развитието. При едновременно прекъсване и на симпатиковите влакна на първия гръден клон (Th1) се наблюдава синдром на Клод-Бернар-Хорнер (птоза, миоза и енофталм).
Акушерската парализа трябва да се разграничи от: фрактура на ключицата – налице е псевдопарализа. Детето не движи ръката си поради болка, а не защото има увреждане на нерви.
Какво е лечението при акушерска парализа?
Целта на лечението е да се възстановят движенията на ръката.
При новородените ръката се поставя на шина в противоположна позиция: абдукция (отвеждане) на рамото, флексия (сгъване) в лакътната става до 90 С и супинация на предмишницата (дланта е обърната към лицето).
Провежда се медикаментозно лечение (нивалин по схема, витамини – B1, B6, B12), физиотерапия , ЛФК (препоръчва се за профилактика на атрофия и контрактури на ръката).
При по-леките случаи настъпва пълно възстановяване за 3 до 6 месеца, като най-късно се раздвижват пръстите. При по-тежко увреждане лечението е продължително.
При деца на 7-8 годишна възраст с остатъчна парализа от горен тип се провежда оперативно лечение.
