Начало Бебе и кърмене Вродени аномалии на пикочния мехур

Вродени аномалии на пикочния мехур

аномалии на пикочния мехур
аномалии на пикочния мехур

Вродените аномалии на пикочния мехур се срещат рядко. Откриват се в 5 до 7 % от децата с малформации на отделителната система. Ето някои от тях:

  • Агенезия на пикочния мехур

Агенезия на пикочен мехур означава вродена липса на пикочен мехур. Това е изключително рядка аномалия, която често се съчетава с други малформации и обикновено е трудно съвместима с живота.

При липса на пикочен мехур уретерите се отварят в други органи – уретра, предна влагалищна стена, матка или ректум. Основни проблеми, свързани с ектопичното отваряне на уретерите е постоянната обструкция в мястото на вливане и инконтиненцията.

Агенезията на пикочния мехур може да бъде диагностицирана пренатално чрез ултразвуково изследване и да се предприеме прекъсване на бременността.

Деца, родени с агенезия на пикочния мехур трябва да бъдат оперирани. Целта на операцията е да се създаде резервоар за урината от тънко или дебело черво или присаждане на уретерите в дебелото черво.

  • Хипоплазия на пикочния мехур

При хипоплазия на пикочния мехур е налице намален по размери и капацитет пикочен мехур. Тази аномалия се среща рядко и често се съчетава с други малформации. Лечението зависи от придружаващите аномалии.

  • Двоен пикочен мехур

Удвояването на пикочния мехур може да бъде пълно или частично. В първият случай са налице два напълно отделни пикочни мехура, като между тях има слой от съединителна тъкан и дупликатура на перитонеума. Всеки мехур събира урина от хомолатералния уретер, която се изпразва по отделна уретра. Обикновено при тази аномалия е налице и пълно удвояване на външните гениталии.

При частичното удвояване пикочният мехур е един, но е разделен на две части от преграда (септум). Има два отделни уретера, една шийка и една уретра.

Оплакванията при двоен пикочен мехур са неспецифични. Може да има затруднено уриниране, тънка струя, двойно уриниране, чести уроинфекции и др.

Аномалията се диагностицира чрез екскреторна урография и цистография. Лечението е оперативно и цели отстраняване на преградата.

  • Мегамехур

Мегамехур е вродена малформация, която се характеризира с голям капацитет на пикочния мехур. Среща се сравнително често, предимно при момичета. Основната клинична проява е, че децата уринират рядко. Рецидивиращите уроинфекции са повод за поставяне на диагнозата. Провеждат се урография, цистография, които показват пикочен мехур с голям капацитет. Уродинамичните изследвания показват детрузорна хипорефлексия. Провежда се лечение с медикаменти, повишаващи тонуса на детрузора.

  • Миокарден мехур

Тази аномалия се характеризира с изразена хипертрофия на детрузора (наподобяваща миокард) и силно намален капацитет на пикочния мехур. Често се установява рефлукс и мегауретери. Лечението е хирургично.

  • Вроден дивертикул на пикочния мехур

Вроденият дивертикул на пикочния мехур представлява вродена дилатация на участък от мехурната стена. Дивертикулите може да бъдат единични или множествени (вродена дивертикулоза на пикочния мехур).

Основните оплаквания са от рецидивиращи уроинфекции, смущения в уринирането, формиране на камъни в пикочния мехур. Когато дивертикулът се намира в областта на тригонума, може да причини рефлукс или мегауретери.

Диагнозата се поставя чрез екскреторна урография с десцендентна цистография. Лечението е оперативно – извършва се ексцизия на дивертикула (дивертикулектомия).

  • Хипертрофия на интеруретералната плика

Тази аномалия представлява вродено разрастване на интеруретералната плика (plica interureterica) – мукозна гънка между двете отвърстия на уретерите. Хипертрофиралата плика по време на микция може да покрие мехурната шийка и да причини обструкцията й. Появяват се оплаквания от затруднено уриниране, тънка струя, наличие на остатъчна урина.

Хипертрофиралата интеруретерална плика може да причини вторичен рефлукс, дивертикулоза на пикочния мехур.

Диагнозата се поставя чрез цистоскопия. Лечението е оперативно – трансуретрална или хирургична резекция на хипертрофиралата гънка.

  • Киста на тригонума

Кистата на тригонума представлява овална киста, покрита с уротел и изпълнена с течно съдържимо. Разполага се в областта на тригонума (дъното на пикочния мехур, което има триъгълна форма). Клинично се проявява с болезнено уриниране и задръжка на урина.

Кистата на тригонума се диагностицира чрез цистография и уретроцистоскопия. Лечението се състои в трансуретрално или хирургично отстраняване на кистата.

  • Везиковагинална фистула

Везиковагиналната фистула представлява вродена патологична връзка между пикочния мехур и влагалището. Клинично се характеризира с изтичане на урина от влагалището, чести уроинфекции, възпаление на влагалището. Лечението се състои в хирургично затваряне на фистулата.

  • Екстрофия на пикочния мехур

Това е една от най-тежките вродени малформации. Характеризира се с дефект на коремната стена, раздалечаване на симфизата и пълна липса на предната стена на пикочния мехур, предната част на мехурната шийка и уретрата. Супрапубично се вижда задната стена на пикочния мехур с тригонума, като урината непрекъснато изтича навън.

Диагнозата може да се постави вътреутробно чрез ултразвуково изследване, което да стане причина за прекъсване на бременността.

При екстрофия на пикочния мехур се провежда сложно и многоетапно хирургично лечение.

Прочетете за:
Анатомия на пикочния мехур
Везикоуретерален рефлукс при деца