Меню

Уретерът (пикочопроводът) е дълъг около 30 cm и има форма на тръба с диаметър около 8 mm. Започва от бъбречното легенче и завършва в пикочния мехур. Стената му се състои от лигавица, мускулатура и адвентиция. На уретера се различават три части: коремна (начална), тазова (средна) и мехурна (терминална) част. Има и три участъка, в които уретера е стеснен – при излизането му от легенчето, при навлизане в малкия таз и при навлизане в пикочния мехур.

Ето някои вродени аномалии на уретера:

Аномалии в броя на уретерите

Аномалиите в броя на уретерите са често срещани малформации, които ако не са усложнени се откриват случайно. Наблюдават се по-често у момчета, като могат да бъдат едностранни и двустранни.

Различават се следните аномалии в броя на уретерите:

  • двойни пикочопроводи
  • раздвоени пикочопроводи
    – в горната трета
    – в средната трета
    – в долната трета
  • тройни и четворни пикочопроводи.

Клиничната картина при тези аномалии е бедна и се определя от наличието на усложнения. Най-честите усложнения са: везикоуретерален рефлукс, мегауретер, хидронефроза, образуване на конкременти и др.

Диагнозата се поставя чрез рентгенови методи на изследване – венозна урография и ретроградна уретеропиелография. При съмнение за везикоуретерален рефлукс се извършва цистография. При настъпили усложнения се провежда оперативно лечение.

Агенезия и аплазия на уретера

Агенезията (пълна липса на уретер) и аплазията (недобре развит уретер) са аномалии, които обикновено придружават бъбречните аномалии. При агенезия на уретера в пикочния мехур липсва уретерален отвор, докато при аплазия има отвор, който обаче е по-малък от нормалния.

Ретрокавален уретер

Ретрокавалният уретер се отклонява от нормалния си път и преминава зад долната празна вена на нивото на III и IV поясен прешлен, след което преминава напред, достига до таза и се разполага нормално.

При повечето пациенти заболяването протича безсимптомно. Рядко може да има болка в кръста или долната част на корема. Болката е резултат от развитието на хидронефроза поради притискането на уретера от празната вена.

Диагнозата на ретрокавалния уретер се поставя с помощта на венозна урография, ретроградна уретеропиелография, кавография. Лечението е оперативно.

Ретроилиачен уретер

Ретроилиачният уретер се отклонява от нормалния си път и преминава зад общата хълбочна артерия на нивото на V поясен прешлен. Пациентите имат чести уроинфекции и кръв в урината. Диагностицира се чрез венозна урография. Лечението е оперативно.

Ектопичен уретер

Ектопичният уретер е сравнително рядка аномалия, при която уретералния отвор не се намира на нормалното му място в пикочния мехур, а в областта на задната уретра (при момчетата) и в уретрата или гениталиите (при момичетата). Клинично се проявява с инконтиненция (изпускане на урина). Лечението е оперативно.

Мегауретер

Вроденият мегауретер представлява абнормно разширен пикочопровод. Предизвиква се от множество вътреутробно развили се причини, най-често на нивото на везикоуретералния сегмент. Например редица механични пречки (стеснения, клапи, дивертикул на уретера, ектопичен уретер) или динамични пречки – миофиброепителиална дисембриоплазия.

Пикочопроводът може да бъде дилатиран само в терминалната си част, но при тежки случаи целият уретер е силно разширен. Клиничните прояви при деца с вроден мегауретер зависят от тежестта на аномалията. Могат да се наблюдават оплаквания, като болки в корема, рецидивиращи уроинфекции, наличие в урината на кръв, албумин и често бактерии.

Съществуват различни възможности за лечение на вродения мегауретер в зависимост от това кога се диагностицира и каква е степента на аномалията.

Вроден везикоуретерален рефлукс

Везикоуретералният рефлукс представлява връщане на урина от пикочния мехур през уретера към бъбреците. Бива първичен и вторичен. Първичният рефлукс се дължи на нарушен клапен механизъм поради анатомични изменения, например къс интрамурален ход на уретера със зеещ отвор в пикочния мехур, дивертикули на пикочния мехур и др. При вторичният рефлукс са налице функционални нарушения на долните пикочни пътища.

Децата с вроден везикоуретерален рефлукс имат чести уроинфекции, затруднено уриниране. Лечението зависи от причината, довела до рефлукса. Използват се различни оперативни техники.

Уретероцеле

Уретероцелето представлява псевдокистично разширение на крайната част на пикочопровода, която се намира в пикочния мехур. Среща се предимно при момичета с двоен уретер. Най-честият симптом е повтарящи се инфекции на пикочните пътища. Може да настъпи и задръжка на урина поради обструкция на долните пикочни пътища при пролабиране на уретероцелето към шийката на пикочния мехур и уретрата. За диагностициране на уретероцелето допринасят екскреторна урография, микционна цистоуретрография, уретроцистоскопия. Лечението е оперативно.

Прочетете за:
Венозна (екскреторна) урография

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!