Кефалхематом е подутина на главата на бебето, която възниква по време на раждането. Тази родова травма се среща при 1 – 2 % от новородените.
Кефалхематомът представлява субпериостален кръвоизлив – настъпва кървене между периоста и костта в резултат на разкъсани съдове на периоста (надкостницата). Периостът представлява тънка съединителнотъканна пластинка, която покрива костите. Той се прикрепва към подлежащата кост чрез снопчета колагенни влакна. Периостът съдържа множество кръвоносни съдове, а също лимфни съдове и нерви.
Какви са причините за кефалхематом?
Кефалхематомът е родова травма, която се наблюдава по-често в следните случаи:
- вакуум-екстракция – раждането на бебето се подпомага чрез уред, наречен вакуум-екстрактор. Той се състои от електрическа вакуум помпа и тракционна система от различни по размер чашки за залавяне на главата на бебето.
- раждане чрез форцепс – родилният процес се подпомага чрез форцепс (метален инструмент, подобен на щипки). Има две лъжици, чрез които се обхваща главата на бебето.
При тези акушерски похвати има риск от възникване на травма на черепните кости. Може да настъпи отлепване на периоста и разкъсване на кръвоносните съдове в него, при което кръвта се събира между периоста и костта.
- преципитирано раждане (бързо протекло раждане) – при бързо протичане на раждането черепните кости на бебето не могат да се адаптират към костния канал на таза на майката.
- протрахирано раждане (твърде продължително раждане) – главата на плода се задържа в родовия канал и черепните кости могат да се травмират.
- тесен таз или едър плод.
Какви са симптомите на кефалхематом?
Кефалхематомът се локализира винаги в границите на една черепна кост. Най-често възниква в теменните (париеталните) и тилната (окципиталната) кост. В първите дни след раждането може да нарастне, поради продължаване на кървенето. При опипване кефалхематомът е мек и флуктуира, поради раздвижване на кръвта. Резорбцията на кръвта е продължителна – няколко седмици. След 2 – 3 дни по периферията на кефалхематома се установява костен ръб (тъй като започва осификация), който понякога може да персистира до 1 – 2 години.
Какви усложнения могат да настъпят?
При по-голям кръвоизлив може да настъпи анемия. При резорбцията на кръвоизлива, поради разрушаването на еритроцитите се повишава индиректния билирубин и се засилва жълтеницата на новороденото. Може да настъпи вторично инфектиране на кефалхематома, при което подутината се зачервява, температурата се повишава.
Как се диагностицира кефалхематом?
Кефалхематомът се установява от лекаря чрез оглед и палпация. За диагнозата допринасят и данните от анамнезата за протичането на раждането. Допълнително може да се направи ехография или компютърна томография (може да се открие фрактура на черепните кости). Изследва се и нивото на билирубина в кръвен серум.
Кефалхематомът трябва да се отдиференцира от caput succedaneum – оток на предлежащата част, който обхваща кожата и подкожните тъкани. Отокът е разлят и засяга повече от една черепни кости, не флуктуира и се резорбира бързо за 1 – 2 дни.
Какво е лечението на кефалхематом?
В повечето случаи не е необходимо провеждане на лечение. Препоръчва се само наблюдение. При много голям кефалхематом и риск от значително повишаване на билирубина в кръвта (хипербилирубинемия) може да се извърши пункция за извличане на кръвта.
При настъпило вторично инфектиране на кефалхематома се извършва пунктиране на кухината и локално прилагане на антибиотик.
