Меню

Клапите на задната уретра (valvulae urethrae posterior) представляват мембранозни гънки, разположени в задната част на уретрата, които причиняват обструкция на долните пикочни пътища и затрудняват преминаването на урината. Тази вродена аномалия на уретрата при момчета е най-честата причина за субвезикална обструкция.

Пикочният канал (уретра) при мъжа представлява еластична тръба, която започва от шийката на пикочния мехур и свършва с отвор на главичката на пениса. Има дължина около 18-20 cm и широчина 6-7 mm, по форма наподобява буквата S.

Мъжката уретра има три части:

  • простатна част – дълга е 2,5 до 3 cm, преминава през простатата. На задната й страна се намира образувание във вид на гребен – crista urethralis. По средата му се образува възвишение – colliculus seminalis (или verum montanum), което в центъра има вдлъбнатина – utriculus masculinus.
  • мембранна част – дълга е 1-2 cm, преминава през пикочнополовата диафрагма
  • кавернозна част – дълга е около 15 cm, започва от пикочнополовата диафрагма и завършва с външен отвор на главичката на пениса.

Клинично уретрата се разделя на задна и предна уретра. Задната уретра включва простатната и мембранната част, а предната – кавернозната част. Границата между задната и предната уретра е пикочнополовата диафрагма.

Какви са причините за клапи на задната уретра?

Смята се, че клапите на задната уретра се формират в най-ранните етапи на развитието на плода – 5-7 г.с. Тази вродена аномалия засяга само момчетата и се среща при около 1 на 8000 раждания. Повечето случаи възникват спорадично, но са наблюдавани и случаи в семейства, което предполага, че роля имат и генетичните фактори.

Клапите на задната уретра много често се съчетават с други аномалии на горните пикочни пътища, а също и хромозомни аномалии, скелетни аномалии.

Класификация на клапите на задната уретра

Според отношението на клапите към семенното хълмче (colliculus seminalis) или verum montanum се различават се следните видове клапи на задната уретра:

  • супрамонтанни – не причиняват обструкция, считат се за нормален вариант
  • инфрамонтанни – най-чести са
  • клапи под формата на диафрагма с централен отвор. Разполагат се под семенното хълмче.

Какви са симптомите при клапи на задната уретра?

Тежестта на симптомите и възрастта, на която се изявяват зависи от степента на обструкцията, която клапите причиняват.

При много тежка обструкция диагнозата обикновено се поставя пренатално. Плодът е малък за гестационната възраст, чрез ултразвуковото изследване се установява намалено количество на околоплодната течност (олигохидрамнион), нарушено развитие на белите дробове, бъбреците.

При по-тежките случаи скоро след раждането момчетата развиват клинични симптоми на задръжка на урина. Задната уретрална клапа блокира преминаването на урината през уретрата, при което се получава задръжка на урина в пикочния мехур, уретерите и бъбреците. Настъпва разширяване (дилатация) на горните пикочни пътища като може да се стигне до хидронефроза и тежко увреждане на бъбречната функция – развива се хронична бъбречна недостатъчност. Най-честите симптоми са:

  • слаба струя при уриниране
  • затруднено уриниране
  • болка при уриниране
  • често уриниране
  • чести инфекции на пикочните пътища.
  • изоставане на децата на ръст и тегло
  • инконтиненция.

При леките случаи често симптомите не са очевидни в ранна детска възраст, а се появяват по-късно и са леко изразени.

Как се диагностицират клапите на задната уретра?

Клапите на задната уретра могат да се диагностицират още по време на бременността чрез ултразвуково изследване.

След раждането на детето за диагностицирането на задните уретрални клапи допринасят следните изследвания:

  • Абдоминална ехография – установяват се: разширена и удължена задна уретра, задебелени стени на пикочния мехур, разширени уретери, хидронефроза.
  • Екскреторна урография – дава информация за състоянието на горните пикочни пътища. Може да има руфлукс, мегауретер.
  • Микционна цистоуретрография – установява се широко отворена шийка на пикочния мехур, пречка в областта на задната уретра, както и наличието на рефлукс.
  • Уретроцистоскопия – доказва се наличието на клапа.
  • Ретроградна пиелоуретерография – извършва се в случаите, когато екскреторната урография не може да се проведе поради изразена азотна задръжка – повишени нива на остатъчноазотните тела в кръвта.

Какво е лечението при клапи на задната уретра?

При пренатално поставена диагноза и наличие на масивна дилатация на пикочните пътища се обсъжда прекъсване на бременността.

След раждането лечението зависи от тежестта на обструкцията и състоянието на детето. Може да се постави уретрален катетър, за да се осигури изтичането на урината от пикочния мехур.

Провежда се оперативно лечение – изсичане на клапата на задната уретра по ендоскопски път.

Ако бебето е много малко или състоянието му не позволява извършването на операция може да се направи цистостомия – създаване на фистула на пикочния мехур, която се отваря на кожата и позволява дренирането на урината. След провеждане на операцията за отстраняване на клапата, цистостомата се премахва.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!