Мекониум илеус представлява запушване на крайната част на тънкото черво (илеум) от абнормно гъст мекониум. Това е една от най-ранните клинични прояви при пациенти с муковисцидоза (при 10-20 % от случаите на муковисцидоза).
Мекониумът представлява чревното съдържимо (изпражнението), което се събира в червата на плода. След раждането мекониумът се отделя в рамките на първите 6 до 24 часа. Има гъста и лепкава консистенция, тъмно зелен до черен цвят. Състои се от жлъчни соли, жлъчни киселини, чревни епителни клетки.
Какви са причините за мекониум илеус?
Основната причина е муковисцидозата. Около 80-90 % от новородените с мекониум илеус имат муковисцидоза (кистична фиброза). Това е наследствено заболяване, при което е нарушена функцията на всички екзокринни жлези. В резултат те отделят гъст, жилав секрет с ниско съдържание на вода, хлор и натрий.
Други редки причини са атрезия или стеноза на панкреатичния канал, недоразвити черва.
Какви промени настъпват?
При пациентите с мекониум илеус е налице запушване на лумена на тънкото черво в неговата крайна част (терминалния илеум) от гъст, жилав, адхезивен мекониум. В резултат чревните бримки над обструкцията са изпълнени с газ и течност и са разширени. Дистално от обструкцията, дебелото черво е празно, тясно и се нарича микроколон.
Какви са симптомите при мекониум илеус?
След раждането, за разлика от нормалните новородени, бебетата с мекониум илеус не успяват да изходят мекониум в първите 12 до 24 часа. След започване на храненето на бебето се появяват признаци на чревна непроходимост:
- повръщане на зеленикави материи (жлъчка)
- подуване на корема поради запека и задръжка на газове в червата.
Мекониум илеусът трябва да се разграничи от други заболявания с подобни симптоми, например болест на Хиршпрунг, инкарцерирана херния, чревна атрезия.
При новородените с мекониум илеус могат да настъпят редица тежки усложнения:
- волвулус – усукване на разширените тънкочревни бримки
- исхемична некроза на чревната стена
- перфорация на чревната стена
- мекониум перитонеум.
Как се диагностицира мекониум илеус?
Пренаталното ултразвуково изследване може да открие вътреутробни промени, предполагащи кистозна фиброза и мекониев илеус, например разширено черво, полихидрамнион, асцит, но тези промени не са специфични.
Диагнозата мекониум илеус се подозира при новородено с признаци на чревна непроходимост, особено ако някой от родителите е болен от муковисцидоза.
Провеждат се следните инструментални изследвания:
- коремна рентгенография – установяват се разширени чревни бримки над запушването, може да има хидро-аерични сенки
- иригография – диагностична контрастна клизма се назначава при бебета в стабилно състояние. Установява се микроколон и обструкция в терминалния илеум.
Пациентите, диагностицирани с мекониум илеус трябва да се изследват за муковисцидоза – потен тест, генетично изследване.
Какво е лечението?
Ако има съмнение за мекониум илеус, детето не трябва да приема храна и вода през устата, а веднага да премине на интравенозно хранене.
При неусложнени случаи на мекониум илеус, обструкцията може да бъде преодоляна чрез клизма с водноразтворим контраст. Контрастът се смесва с плътния мекониум, размеква го и той се отделя. Провежда се рентгеново изледване, за да се проследи състоянието. Ако мекониумът не се отделил напълно, но състоянието на бебето е добро, клизмата може да се повтори.
При неуспех от клизмата или при наличие на усложнения (волвулус, перфорация) се провежда хирургично лечение. Изборът на оперативен метод зависи от много фактори – състоянието на бебето, неговото тегло, степента на увреждане на червата. Опциите включват евакуация на мекониума от чревния лумен, отстраняване на увредения чревен сегмент, създаване на временна илеостома.
Прочетете за:
Муковисцидоза
Как се диагностицира муковисцидоза?
