Неонаталният токсичен еритем представлява преходен макуло-папулозен обрив, който се наблюдава при новородени бебета. Засяга 30 до 50 % от доносените новородени, по-често момчета с по-голямо тегло при раждане.
Обикновено обривът се появява през първите 2-3 дни след раждането и изчезва в рамките на 7 – 14 дни. Неонаталният токсичен еритем е самоограничаваща се кожна ерупция.
Какви са причините за токсичен еритем на новороденото?
Точната причина за появата на токсичен еритем на новороденото не е известна. Съществуват редица теории, включително, че това е реакция към механични или термични стимули. В лезиите има значително количество еозинофили, поради което се подозира, че се касае за алергична реакция. Предполага се, че алергичната реакция се предизвиква от високото белтъчно съдържание в майчината коластра. Това се потвърждава от факта, че след третия ден, когато коластрата се заменя от зрялата кърма (с по-ниско съдържание на белтъци), обривът изчезва.
Според друга теория се касае за имунен отговор на колонизация на кожата и космените фоликули от нормална бактериална флора при раждането.
При новородени с токсичен еритем са доказани повишени нива на възпалителни медиатори (интерлевкин 1 и 8, еотаксин, азотен оксид), което говори за имунна реакция.
Какви са клиничните характеристики на неонатален токсичен еритем?
По лицето, тялото и крайниците на новороденото се появяват червени петна (еритематозни макули) или леко надигнати възелчета (папули) с размери вариращи от 1 до 4 мм. Централната част на обривните елементи е по-бледа, а периферната е зачервена. В центъра на обрива може да се формира мехурче (везикула), което да се инфектира и да се развие пустула, заобиколена от неправилен червеникав вал.
По-голямата част от лезиите изчезват в рамките на няколко часа и се появяват нови на други места, като дланите и ходилата не се засягат. След около една две седмици обривът избледнява и изчезва напълно от само себе си, без да оставя белези.
Общото състояние на бебето не е увредено.
Как се диагностицира неонаталният токсичен еритем?
Диагнозата токсичен еритем на новороденото обикновено се поставя въз основа на клиничните признаци. Лабораторните изследвания в малък процент от случаите показват левкопения и еозинофилия.
Кожната биопсия, която рядко е необходима, разкрива характерно натрупване на еозинофили в пилосебацейния апарат.
Токсичният еритем на новороденото трябва да се разграничи от редица други кожни заболявания, например импетиго, стафилококов фоликулит, вродена кожна кандидоза, милиария рубра, херпес симплекс, варицела и др.
Какво е лечението при неонатален токсичен еритем на новороденото?
Неонаталният токсичен еритем е доброкачествено състояние, което преминава от само себе си и в повечето случаи не изисква лечение. При обилен обрив може да се приложат антиалергични средства – калциев глюконат 10 %, урбазон.
Прочетете за:
Обрив при малки деца
