Ротавирусите са най-честите причинители на тежка диария при малки деца. Представляват РНК вируси, които са много устойчиви във външната среда.
Ротавирусният гастроентерит най-често засяга деца от 6 до 24 месечна възраст. Бебетата до шестия месец са защитени, тъй като получават антитела от майките си. До 3 годишна възраст почти всички деца прекарват ротавирусна инфекция.
Заболяването най-често се среща през есента и зимата, като най-голям риск има за децата в детските колективи.
Как става заразяването с ротавируси?
Основният механизъм на заразяване е фекално-орален. Източник на зараза са болните и безсимптомните вирусоносители. Ротавирусите се отделят в големи количества с фекалиите (в 1 g фекалии има милиони вируси). При лоша лична хигиена ротавирусите контаминират всички предмети в обкръжението на болния. Заразяването става чрез замърсени храни, ръце, вода, предмети.
Ротавирусите навлизат през устата и се придвижват до тънките черва. Те проникват в ентероцитите (клетките на чревната лигавица) и започват да се размножават. Довеждат до понижаване на нивото на ензимите лактаза, малтаза, захаридаза. В резултат лактозата, която се съдържа в млечните продукти не може да се резорбира и се натрупва в чревния лумен. Това води до извличане на течност от клетките към лумена на червото и до поява на осмотична диария.
По кръвен и лимфен път ротавирусите могат да достигнат и до други органи, например бял дроб.
Какви са симптомите при ротавирусна инфекция?
Инкубационният период (времето от заразяване до поява на първите симптоми) е 1 до 3 дни. Ротавирусният гастроентерит започва остро с повишаване на температурата, повръщане, водниста диария и слаби болки в корема. Фекалиите са обилни, течни, светли и без патологични примеси.
При половината от децата може да има и ринит, фарингит, бронхит, отит.
Ротавирусната инфекция е самоограничаващо се заболяване и продължава от 3 до 8 дни.
В повечето случаи ротавирусният гастроентерит протича безсимптомно или с лек диариен синдром. Рядко се срещат тежки форми, при които профузната диария довежда до развитие на дехидратация. Признаци за настъпване на дехидратация са: отпуснатост, сухи и лепкави устни, силна жажда, намалено отделяне на урина, хлътнали очи. При кърмачета бързо може да настъпи тежка дехидратация и да се наложи хоспитализация.
При повечето деца, прекарали ротавирусен гастроентерит възниква като усложнение лактозна непоносимост за няколко седмици.
Как се диагностицира ротавирусната инфекция?
Диагнозата на ротавирусния гастроентерит се поставя въз основа на клиничните и епидемиологични данни – поява на водниста диария в ранна детска възраст през есенно-зимния сезон.
Провеждат се изследвания за доказване на ротавирусите във фекалии, както и серологични тестове.
Ротавирусният гастроентерит трябва да се отдиференцира от други чревни инфекции с диариен синдром, като салмонелоза, шигелоза, които се срещат по-често през летните месеци.
Какво е лечението при ротавирусен гастроентерит?
Няма специфично лечение. За възстановяване на водно-електролитното равновесие се провежда перорална, а при тежки случаи парентерална рехидратация.
Как да предпазим децата си от ротавирусен гастроентерит?
Ротавирусната инфекция се разпространява много лесно. Въпреки спазването на лична и обществена хигиена 95 % от децата прекарват инфекцията.
Създадени са ротавирусни ваксини, които се приемат през устата. Първата доза се прилага след навършване на 6- седмична възраст, а втората след интервал от най-малко 4 седмици. Препоръчва се ваксинацията да приключи до навършване на 16-седмична възраст.