Синдромът на чупливата Х хромозома е най-често срещаното наследствено заболяване със средна степен на умствена изостаналост. Той е втората най-честа причина за умствена изостаналост при момчета след синдрома на Даун. Заболяването се среща и при двата пола, но много по-често се засягат момчетата.
Каква е причината за поява на синдром на чупливата Х хромозома?
Синдромът на чупливата Х хромозома (нарича се още синдром на Мартин – Бел) се дължи на мутация в FMR1 гена, намиращ се в дългото рамо на Х хромозомата (Хq27.3). В резултат на това се нарушава продукцията на протеина, кодиран от този ген. Този протеин има важна роля за нормалното развитие на мозъка.
Основният дефект при заболяването е амплификация на тринуклеотидни повтори, богати на гуанин и цитозин – CGG. CGG повторите се локализират в 5ˊ нетранслираната област на гена FMR1.
При здрави индивиди CGG повторите са от порядъка на 10 до 50. Когато CGG повторите са от 59 до 200 се говори за премутация. В този случай заболяването не е клинично изявено, но може де се изяви в следващото поколение. Хората с премутация се наричат носители. Те са клинично здрави, но имат риск от поява на тремор или атаксия, свързани с чупливата Х хромозома или на първична яйчникова недостатъчност, свързана с чупливата Х хромозома.
При натрупване на над 200 повтора е налице пълна мутация. Пълната мутация причинява клинична изява на заболяването при мъжете и при някои жени.
Как се предава синдромът на чупливата Х хромозома?
Синдромът на чупливата Х хромозома се унаследява Х доминантно. Жените имат две Х ромозоми, а мъжете една Х и една Y хромозома.
Дъщерите на мъже носители (имат премутация) получават от бащите си засегнатата Х хромозома и също са клинично здрави носителки. Докато синовете на мъже носители не получават Х хромозома от бащите си и са здрави.
Тъй като жените имат две Х хромозоми, то децата, родени от жени носителки имат 50 % вероятност да получат мутиралия ген. Децата могат да бъдат или носители (имат премутация) или да имат пълна мутация. Жените с премутация на гена FMR1 могат да имат деца със синдром на чупливата Х хромозома, тъй като броят на CGG повторите може да се увеличи при пренасяне на гена в следващото поколение.
Какви са симптомите при синдрома на чупливата Х хромозома?
Симптомите, характерни за синдрома на чупливата Х хромозома могат да варират при различните пациенти, като са по-изразени при мъжкия пол. Могат да се изявят още в ранна детска възраст, в училищна възраст или в пубертета.
Най-характерната проява на заболяването е наличието на умствена изостаналост при 100 % от болните мъже и при около 60 % от засегнатите жени.
Наблюдават някои от следните физически признаци и поведенчески проблеми:
Физически признаци
- удължено лице
- слабо увеличена обиколка на главата
- широка долна челюст
- големи уши
- изпъкнало чело
- плоска основа на носа
- високо небце
- макроорхидизъм – уголемени тестиси
- халтавост на ставите
- понижен мускулен тонус
- забавен говор.
Поведенчески проблеми
- прекалена срамежливост
- хиперактивност
- трудно задържане на вниманието
- затруднения в общуването
- прояви на аутизъм.
Децата със синдром на чупливата Х хромозома могат да имат още: чести ушни инфекции, очни проблеми, сърдечен шум, рефлукс.
Как се диагностицира синдромът на чупливата Х хромозома?
Синдромът на чупливата Х хромозома може да бъде диагностициран във всяка възраст, както пренатално (преди раждането), така и след пубертета. Ранното откриване на заболяването и своевременното лечение обаче може да помогне на децата да достигнат пълния си потенциал.
Използват се ДНК анализ, Саутърн блот (Southern blot) или PCR за установяване на CGG повторите в FMR1 гена и се определя дължината на мутацията.
Какво е лечението при синдрома на чупливата Х хромозома?
Провежда се поведенческа терапия, а при необходимост и лечение на физическите проблеми. При нужда се провеждат консултации с: логопед, ортопед, физиотерапевт, офталмолог, УНГ специалист, генетични консултации.
