Транзиторната тахипнея у новороденото е състояние, което се наблюдава в първите часове след раждането. Дължи се на забавено отделяне (клирънс) на феталната белодробна течност след раждането. Протича с тахипнея (учестено дишане) и други признаци на дихателна недостатъчност.
Какви са причините за транзиторна тахипнея у новороденото?
По време на вътреутробното развитие белите дробове не функционират и са изпълнени с течност. Част от тази течност се реабсорбира преди раждането поради настъпването на хормонални промени. По-голямата част от течността се реабсорбира, докато бебето преминава през родовия канал по време на раждането. Останалата течност се абсорбира в белите дробове веднага след раждането, когато бебето започва да диша самостоятелно. Ако течността не се абсорбира достатъчно бързо и ако има твърде много течност в белите дробове след раждането, се нарушава газообмяната. Бебетата с този проблем трябва да дишат по-бързо, за да получат достатъчно кислород.
Повишен риск от развитие на транзиторна тахипнея се наблюдава при:
- недоносени новородени поради белодробна незрялост
- бебета, родени чрез цезарово сечение – няма достатъчно време за резорбиране на течността
- макрозомия – новородени с тегло над 4000 г.
- бебета на майки с астма и диабет.
Какви са симптомите на транзиторна тахипнея у новородени?
Проявите започват скоро след раждането (в рамките на един до два часа). Налице са следните симптоми на респираторен дистрес:
- тахипнея – учестено дишане – над 60 в минута
- сумтене при издишване
- ноздрено дишане
- цианоза – посиняване на устните
- югуларен, епигастрален и интеркостален тираж – по време на вдишване хлътва кожата между ребрата и в областта на епигастриума и югулума (яремната ямка над гръдната кост)
- генерализирани отоци при някои бебета.
Обикновено симптомите продължават до 2-3 дни и изчезват. Възможни редки усложнения са: пневмоторакс, пневмомедиастинум, белодробна хипертония.
Как се диагностицира транзиторната тахипнея у новородени?
Често транзиторната тахипнея на новороденото се диагностицира по това, че симптомите изчезват през първите няколко часа. За изключване на други причини за респираторен дистрес може да се извършат следните изследвания:
- пълна кръвна картина, LDH, С-реактивен протеин, хемокултура – целта е да се изключи вродена инфекция, неонатален сепсис
- кръвно-газов анализ – показва хипоксемия (понижено съдържание на О2 в кръвта)
- пулсоксиметрия – с помощта на пулсоксиметър се отчита съдържанието на кислород в кръвта. При ниска сатурация се подава кислород.
- рентгенография на белия дроб – има основна роля за диагнозата на транзиторната тахипнея у новороденото. Характерни находки са: усилен крайхилусен съдов рисунък, депресия и изглаждане на контурите на диафрагмата, разширени интерлобарни зони.
- ехокардиография – за изключване на вродени сърдечни малформации.
Транзиторната тахипнея у новородени трябва да се отдиференцира най-често от: мекониум аспирационен синдром, вродена пневмония, хиалинно-мембранна болест, вродена диафрагмална херния и др.
Какво е лечението при транзиторна тахипнея у новородени?
Обикновено проблемът изчезва от само себе си до 3 дни. Лечението зависи от тежестта на състоянието и може да включва:
- кислородолечение – при данни за хипоксемия може да се започне подаване на кислород чрез кислородна палатка или назална канюла. Може да се наложи използването и на неинвазивна апаратна вентилация (CPAP).
- необходим е постоянен мониторинг на кислородната сатурация
- парентерално хранене – при тахипнея над 80 в минута се налага започване на парентерално хранене, тъй като сученето е затруднено.
