Базедовата болест (болест на Грейвс) представлява автоимунен хипертиреоидизъм. Имунната система продуцира антитела, наречени тиреостимулиращи антитела (TSAB), които стимулират щитовидната жлеза да синтезира тиреоидни хормони. Повишените нива на щитовидните хормони в кръвта води до ускоряване на метаболизма и поява на симптоми като учестена сърдечна дейност (тахикардия), високо кръвно налягане, отслабване и др.
Кога възниква хипертиреоидизъм при новородени?
Хипертиреоидизъм при новородени може да възникне ако майката е болна от хипертиреоидизъм по време на бременността или е била лекувана преди да забременее. Тиреостимулиращите антитела, които се образуват в организма на майката могат да преминат през плацентата и да повишат активността на щитовидната жлеза на плода. Колкото по-високо е нивото на тези антитела у майката, толкова по-висок е риска от поява на заболяването у плода. Не при всички деца на майки с болест на Грейвс обаче възниква неонатален хипертиреоидизъм.
При бременни жени, страдащи от хипертиреоидизъм има повишен риск от мъртвораждане, аборт или преждевременно раждане.
Кога се проявяват симптомите на хипертиреоидизъм у новороденото?
Признаците на хипертиреоидизъм могат да се изявят още при раждането на бебето или няколко дни до 2-3 седмици след това.
Бебето може да се роди с изявени симптоми на хипертиреоидизъм, когато майката е болна и не провежда лечение или има нормална функция на щитовидната жлеза, в резултат на проведено лечение, но по време на бременността все още има тиреостимулиращи антитела в кръвта.
Когато майката провежда медикаментозно лечение през бременността, бебето може да се роди с нормални нива на щитовидните хормони. След няколко дни до 2-3 седмици обаче се изявяват симптомите на хипертиреоидизъм, тъй като медикаментите, преминали през плацентата в плода са се отделили.
Проследяване през бременността
При бременни жени с хипертиреоидизъм е много важно редовното наблюдение на плода. Трябва да се следи сърдечната честота на плода и ако се повиши над 160 удара в минута може да се подозира хипертиреоидизъм. Препоръчително е и редовното ултразвуково изследване, чрез което може да се установят признаци на хипертиреоидизъм като: изоставане в развитието на плода, промени в костите, уголемена щитовидна жлеза.
През третия триместър на бременността трябва да се изследва нивото на тиреостимулиращите антитела при всички жени с хипертиреоидизъм. Ако тези антитела са повишени има вероятност от поява на хипертиреоидизъм при новороденото.
Какви са признаците и симптомите на хипертиреоидизъм при новородени?
Симптомите на хипертиреоидизъм, които се появяват при всяко бебе могат да варират. Някои от най-честите признаци са:
- малка обиколка на главата или неправилна форма на главата
- ниско тегло при раждане
- увеличен черен дроб и слезка (хепатоспленомегалия)
- учестена сърдечна дейност, която може да доведе до сърдечна недостатъчност
- неправилен сърдечен ритъм
- високо кръвно налягане
- повишен или нормален апетит, но слабо наддаване на тегло
- топла, влажна кожа
- изпъкнали очни ябълки (екзофталм)
- раздразнителност, хиперактивност, лош сън
- увеличена щитовидна жлеза (гуша)
- затруднено дишане поради притискане на трахеята от увеличената щитовидна жлеза
- повръщане, диария.
Как се диагностицира неонаталният хипертиреоидизъм?
Диагнозата на неонаталния хипертиреоидизъм се поставя въз основа на данните за наличие на хипертиреоидизъм у майката, типичните клинични симптоми у новороденото и установяването на повишени нива на тиреоидните хормони (Т3, Т4) и на тиреостимулиращите антитела от майката в кръвта на новороденото.
Какво е лечението на хипертиреоидизъм у новородени?
Целта на лечението е да се нормализира функцията на щитовидната жлеза. Прилагат се антитиреоидни медикаменти, които намаляват продукцията на тиреоидни хормони от щитовидната жлеза. Бета блокер (пропранолол) може да се включи при изразена тахикардия. Лечението е необходимо само за няколко седмици и постепенно се прекратява.
Неонаталният хипертиреоидизъм обикновено е преходен и преминава за 2 – 3 месеца, когато майчините тиреостимулиращи антитела изчезват от кръвообращението на бебето.
