Апгар скалата се използва за оценка състоянието на новороденото дете. Този тест проверява сърдечната честота на бебето, мускулния тонус и други признаци, за да може лекаря бързо да прецени дали са необходими допълнителни реанимационни мероприятия.
През 1952 г американската анестезиоложка Вирджиния Апгар създава скала, включваща 5 показателя с по 3 степени на изразеност. Въпреки, че оценката по Апгар зависи от субективната преценка на лекаря и е несъвършена, тя се използва в практиката и до днес.
Какво представлява Апгар скалата?
Скалата на Апгар измерва 5 признака, включващи цвят на кожата, сърдечни тонове, характер на дишането, мускулен тонус и отговор при дразнене. По точковата система – от 0 до 2, се определя всеки отделен признак, като сборът им дава общата оценка на Апгар скор.
| Сърдечни тонове | Дишане | Мускулен тонус | Отговор при дразнене | Цвят на кожата | Оценка |
| липсват | липсва | липсва | няма | син, блед | 0 |
| под 100/min | бавно, неравномерно | лека флексия на крайниците | гримаси | тяло – розово крайници – сини | 1 |
| над 100/min | плаче | активни движения | кашля, киха | цялото розово | 2 |
Максималният резултат е 10 и това означава, че бебето е в много добро състояние при раждането. Много малко новородени обаче получават Апгар 10, защото е нужно известно време, докато ръцете и краката им порозовеят.
Повечето новородени имат 7, 8 или 9 точки на теста Апгар. Резултат от 7 или по-висок се счита за добър резултат.
Оценка по Апгар от 4 до 6 означава умерено депресивно състояние, а под 3 точки – тежко депресивно състояние. Колкото по-нисък е резултатът, толкова повече реанимационни мероприятия са необходими на бебето, за да се адаптира към живота извън утробата.
При мъртъв плод резултатът е 0.
Кога се провежда Апгар теста?
Апгар скорът се изследва на 1-ва и на 5-та минута, а при необходимост и на 10-та, на 15 и на 30 минути.
Апгар резултатът на първата минута от живота на новороденото дете дава ценна информация за състоянието на детето в момента на раждането. Оценката на 5-а, 10-а и 30-а минути дава преценка за адаптацията на новороденото дете към екстраутеринния живот.
Върху Апгар скора могат да окажат влияние фактори, които нямат връзка с хипоксията или потискането на ЦНС на плода. Например, медикаментозното обезболяване на майката по време на раждането води до потискане на мускулния тонус, рефлекторната възбудимост и дишането на плода. При някои вродени аномалии (напр. синдром на Даун) също се установява по-нисък Апгар резултат, без да има данни за асфиксия. Новородените, които са недоносени също имат по-ниски стойности на рефлекторната възбудимост, мускулния тонус и цвета на кожата, без да имат асфиксия. При недоносени новородени максималната стойност на Апгар скора за нормално новородено е 7.
