Вроденият хипотиреоидизъм е състояние, с което детето се ражда и се дължи на недостатъчна секреция на щитовидни хормони от неговия организъм. Важно е дефектът да бъде открит възможно най-рано след раждането на детето, защото се свързва с необратими неврологични увреждания и забавено развитие.
Какви могат да бъдат причините за вроден хипотиреоидизъм?
Вроденият хипотиреоидизъм може да се дължи на дефект в развитието на хипофизата, щитовидната жлеза или в образуването на щитовидните хормони и техния метаболизъм.
Ако майката не получава достатъчно йод по време на бременността си щитовидната жлеза на бебето може да не успява да синтезира достатъчно щитовидни хормони. В такъв случай детето се ражда с вроден хипотиреоидизъм.
Какви са симптомите?
Децата с вроден хипотиреоидизъм обикновено се раждат на термин или един-два дена по-късно. По-честите симптоми са:
• намалена физическа активност
• трудности при хранене на бебето и бавно наддаване на тегло
• нисък ръст при раждане
• жълтеница
• запек
• по-плътен и нисък глас
• студена, бледа и суха кожа
• пъпна херния.
Често състоянието не се разпознава веднага след раждането и бебетата с такъв проблем биват описвани като „добри и спокойни“, защото плачат по-малко и спят през повечето време. Ако не се започне лечение веднага бебетата могат да развият някои или всички от изброените симптоми:
• по-обло лице с отоци
• проблеми при дишане
• забавено физическо и психическо развитие на детето
• бавно наддаване на тегло и ръст
• развитие на гуша
• забавен сърдечен ритъм
• анемия
• затруднения със слуха.
Как се диагностицира състоянието?
В България има въведена скринингова програма, при която всички новородени се изследват дали страдат от вроден хипотиреоидизъм. Повишаването на ТСХ и ниските стойности на Т4 потвърждават диагнозата. В някои случаи могат да бъдат получени фалшиво положителни резултати, които да се дължат на вродени инфекции.
Какво е лечението?
Основното лечение на вродения хипотиреоидизъм е хормонозаместително. То е безопасно и лесно за изпълнение от родителите. Ако бъде започнато навреме могат да бъдат предотвратени всички от негативните ефекти, които могат да бъдат получени в резултат на заболяването.
Най-често използваният медикамент за лечение е Л-Тироксин. Той представлява синтетична форма на тироидни хормони. Дозата на медикамента се определя от детски ендокринолог, като с нарастването на детето обикновено дозата се покачва постепенно.
Вашето дете ще се нуждае от редовни посещения при педиатър, за да бъдат следени неговото тегло, ръст, физическо състояние и общо здравословно състояние. Нужно е редовно да се следят нивата на щитовидните хормони, като до първата година от живота на детето тестовете се извършват на три месеца, а до три годишна възраст на всеки два до четири месеца.
