Жените в следродилния период са уязвими към редица психични разстройства. Те могат да изпитват голяма гама от емоции – от щастие, вълнение до раздразнителност, тревожност, обърканост, безсилие, тъга.
Следродилният период се характеризира с настъпването на редица биологични, психологични и социални промени, които крият риск за психичното здраве на жената.
Резкият спад в нивата на хормоните естроген и прогестерон, промените в тялото на жената, новите отговорности, безсънието, умората, отношенията със съпруга и членовете на семейството са само част от вероятните причини за развитие на психични разстройства след раждането.
Фактори, които повишават риска от развитие на постпартални психични разстройства са: първо раждане, самотна майка, усложнена бременност, анамнеза за психично заболяване в миналото (например депресия, биполярно разстройство), майка или сестра, които са имали следродилно психично разстройство, стресови житейски събития по време на бременността и др.
Какви следродилни психични разстройства могат да се наблюдават?
Най-често срещаните психични разстройства след раждането на бебе са:
Следродилна тъга
Следродилната тъга е преходно състояние, характеризиращо се с бързи промени в настроението, раздразнителност, обърканост, тревожност, чест плач. Наблюдава се при 50 – 75 % от жените след раждане. Симптомите се появяват в първите 2-3 дни след раждането, най-изразени са към петия ден и отшумяват за около 2 седмици.
Оказването на подкрепа на новата майка от семейството и осигуряването на адекватно време за сън и почивка обикновено са достатъчни за справяне със следродилната тъга.
Следродилна депресия
Следродилната депресия се среща при 10 – 15 % от жените. Може да се развие във всеки момент през първата година след раждането, но най-често това става в рамките на първите 4 месеца.
Майките с постпартална депресия изпитват чувства на изключителна тъга, тревожност, безсъние, апатия, изтощение, които могат да затруднят извършването на ежедневните им задачи.
Освен това може да се появи чувство на вина поради неспособност на майката да се грижи за бебето, липса на удоволствие от ролята на майка, невъзможност за създаване на емоционална връзка с бебето, страх за живота на бебето.
Лечението на следродилната депресия обикновено включва комбинация от медикаментозно лечение и психотерапия.
Следродилна психоза
Следродилна психоза е рядко срещано състояние. Наблюдава се при 1 до 2 на 1000 родили жени. Има внезапно начало, обикновено се проявява в рамките на първите 2 седмици след раждането или най-късно до 3 месеца след раждането.
Най-често симптомите включват лабилност в настроението, обърканост, безсъние, свръхенергичност, възбуда, параноя, халюцинации, налудни идеи, суицидни мисли.
Жените със следродилна психоза губят връзка с реалността и има риск да навредят на себе си или на бебето.
Постпарталната психоза е спешно състояние, което изисква незабавна психиатрична помощ. В повечето случаи се налага майката да бъде хоспитализирана.
Следродилно посттравматично стресово разстройство
Следродилното посттравматично стресово разстройство е психично състояние, което засяга жени, преживели стресово събитие преди, по време или малко след раждането.
Обикновено се характеризира с повтарящо се преживяване на травмата, кошмари от травмата, нарушение на съня, тревожност и паник атаки. Тези симптоми са временни и лечими.
Възможно е симптомите да се появят отново в края на следваща бременност. Това може да доведе до развитие на токофобия – страх от раждане.
Следродилно тревожно и обсесивно-компулсивно разстройство
Тревожните разстройства след раждането често остават недиагностицирани. Характерни признаци са прекомерно притеснение и загриженост за здравето и безопасността на бебето. Например майката може да стои будна през нощта и да слуша дишането на бебето, страхувайки се от внезапна смърт.
Възможно е появата на обсесивно-компулсивно разстройство в отговор на страх за безопасността на бебето. Жените имат повтарящи се, натрапчиви мисли, свързани с бебето, например нежелани мисли за нараняване, изпускане, задушаване на бебето. Тези мисли провокират натрапчиво поведение и честа проверка на бебето.
Лечението на тревожните и обсесивно-компулсивни разстройства се състои от медикаментозна и когнитивно-поведенческа терапия.
