Урогениталната трихомоназа е полово предавана паразитна инфекция. Засяга най-често хора в активна възраст – 18 – 50 години. Причинява се от Trichomonas vaginalis, камшичест паразит с крушовидна или овална форма.
Трихомоназата при жените може да се изяви като трихомонален колпит, вулвит, вестибулит, екзоцервицит, уретрит, цистит.
Много често трихомоназата протича като смесена протозойно-бактериална инфекция. Във влагалищното съдържимо освен трихомоните се срещат гонококи, гъбички, хламидии, вируси, микоплазми и др.
Как става заразяването?
Заразяването с Trichomonas vaginalis става при полов контакт с инфектиран партньор. Много рядко жените могат да се инфектират при къпане в общи басейни или от контаминирани тоалетни принадлежности.
Фактори, които предразполагат развитието на трихомоните са: промяна на рН на влагалищното съдържимо в алкална посока, съпътстващи заболявания, авитаминоза.
Инкубационният период е от 1 до 4 седмици.
Как протича трихомоназата при жените?
При около половината от инфектираните жени заболяването протича безсимптомно. При жените с изявена симптоматика най-често се наблюдава остър или хроничен трихомонален колпит.
Острият трихомонален колпит започва с появата на значително влагалищно течение – в началото е прозрачнобяло, воднисто и пенесто, а по-късно става жълтозеленикаво, гъсто с неприятна миризма. Пациентките се оплакват от сърбеж в областта на вулвата, парене при уриниране и лек дискомфорт в областта на външните гениталии.
При физикалния преглед се установява, че влагалищната лигавица е оточна, зачервена, рядко има ерозии.
Хроничният трихомонален колпит настъпва 2 месеца след преминаване на острия стадий. Протича с периоди на подобрение и на обостряне, като основният симптом е наличието на влагалищен флуор, от който понякога жената се оплаква с години. При огледа на външните полови органи и влагалището не се виждат съществени изменения.
Възможни усложнения при трихомоназа са: бартолинит, развитие на тазово-възпалителна болест, дисплазия на маточната шийка, стерилитет, повишена податливост към ХИВ инфекция.
Как трихомоназата повлиява бременността?
По време на бременност инфекцията с Trichomonas vaginalis често предизвиква обилен вагинален флуор. Има доказателства, че растежът на паразита се стимулира от естрогени и това може да обясни тежестта на симптомите и устойчивостта на инфекцията по време на бременност.
Наличието на трихомоназа през бременността е свързано с по-висок риск от:
- Предтерминно пукане на околоплодния мехур
- Преждевременно раждане – преди 37-ма г.с.
- Раждане на бебе с ниско тегло – под 2500 г.
Изключително рядко е възможно бебето да се зарази с Trichomonas vaginalis по време на раждане при преминаването му през родилния канал. Може да се наблюдава респираторна и урогенитална инфекция на новороденото. В повечето случаи бебетата, при които инфекцията протича без симптоми, не се нуждаят от лечение. Бебетата, при които има симптоми (напр. повишена температура, дихателни проблеми, инфекция на пикочните пътища, вагинално течение) трябва да се лекуват с антибиотици.
Как се диагностицира трихомоназата?
За диагностициране на трихомоназата допринасят данните от анамнезата, клиничните симптоми, физикалния преглед, но решаващо значение има микроскопското изследване. Изготвя се препарат от влагалищен секрет, разреден с физиологичен разтвор и се наблюдава под микроскоп. Трихомоните се отличават от останалите клетки (левкоцити, епителни клетки, еритроцити) по характерните си движения.
При хронично протичаща инфекция се прави посявка на влагалищно съдържимо върху специални хранителни среди.
Какво е лечението при трихомоназа?
Тъй като Трихомонас вагиналис е полово-предаван паразит, задължително условие е да се лекува и сексуалния партньор. Най-често се провежда перорално лечение с Metronidazol (Flagyl) или Tinidazol (Fasigyn) в еднократна доза или по схема. Провежда се и локално лечение с вагинални кремове или глобули. След приключване на терапията се провежда контролно микробиологично изследване.
При бременни жени, при които трихомоназата протича безсимптомно може да не се проведе лечение, тъй като няма доказателства, че то намалява риска от усложнения. При бременни жени с изразена симптоматика обаче трихомоназата се лекува с Метронидазол, за който се счита, че след третия месец на бременността е безопасен.
Прочетете за:
Трихомонален колпит
