През бременността млечните жлези придобиват способността да секретират и отделят мляко (лактация).
Млечните жлези на небременната жена се състоят главно от мастна тъкан и от млечни каналчета. Размерът на жлезата се определя от количеството на мастната тъкан и не е свързан със способността да образува мляко. През бременността под влиянието на редица хормони млечните жлези развиват жлезистата си структура, която е необходима за образуване на мляко. Епителните клетки синтезират мляко, след което го секретират в лумена на алвеолите. При съкращението на миоепителните клетки млякото се придвижва от алвеолите в каналчетата, които го транспортират до зърното на гърдата.
Кои хормони влияят върху развитието на гърдите през бременността?
Хормонити, които повлияват развитието на млечните жлези през бременността и при кърмене се разделят на следните групи:
- Хормони, водещи до клетъчна пролиферация
Естрогените, растежният хормон, кортизола и пролактина предизвикват растеж на лобулите и алвеолите. Естрогените, растежният хормон, кортизола и релаксин водят до растеж на изходящите канали.
- Хормони, предизвикващи образуването на мляко от алвеоларните клетки
Хормоните пролактин, кортизол, инсулин, щитовидни хормони, човешки хорионсоматомамотропин (образува се от плацентата) стимулират образуването на мляко. След отделяне на плацентата нивото на естрогените и прогестерона рязко спада, при което се активира млечната секреция.
- Хормони, поддържащи образуването на мляко, след като то е започнало – пролактин, кортизол.
- Хормони, предизвикващи съкращение на миоепителните клетки и отделянето на млякото – окситоцин.
По време на бременността високите нива на естрогените и прогестерона са отговорни за хипертрофията на каналчетата, алвеолите и лобулите на млечните жлези. Още в средата на бременността млечните жлези са способни да образуват мляко, но прогестерона потиска млечната секреция, като потиска действието на пролактина. Към края на бременността нивото на пролактин в кръвта е високо, но поради потискащият ефект на прогестерона едва през последните дни преди раждането започва да се образува минимално количество коластра. След отделянето на плацентата млечната секреция се стимулира, тъй като отпада прогестерона и нивото на естрогените в кръвта значително намалява.
Пролактинът, който се секретира от предния дял на хипофизата стимулира ензимната активност на епителните клетки и синтеза на основните съставки на млякото – липиди, лактоза, казеин. За няколко седмици нивото на пролактина се връща до това преди бременността. При всяко кърмене обаче секрецията на пролактина се повишава. Образуването на мляко може да се прекрати чрез блокиране на секрецията на пролактин с медикаменти.
Млякото се образува постоянно и се секретира в лумена на алвеолите, но трудно се придвижва към каналчетата и не изтича от зърното на гърдата. При сукане гръдното зърно се дразни и се предизвиква секрецията на окситоцин от задния дял на хипофизата. Под влияние на окситоцина миоепителните клетки се съкращават и млякото се изтласква към каналчетата на млечната жлеза.
Кърменето има предимства и за майката. Окситоцинът, който се освобождава при кърмене ускорява обратното развитие на матката. Няма овулация и не е възможна бременност. След прекратяване на кърменето образуването на мляко постепенно спира, тъй като липсва секреция на пролактин и окситоцин. Ако майката не кърми, овулацията и менструацията се появяват отново около 6 седмици след раждането.