Шарките са остри инфекциозни заболявания, които се характеризират с появата на обрив по кожата и лигавиците. Боледуват главно малките деца, но възрастните също могат да се разболеят.
Какви видове шарки има?
Различават се следните основни видове шарка:
Морбили (дребна шарка) – обривът представлява ситни червени петънца или пъпчици с размери 2-5 мм. Морбили се нарича дребна шарка, защото обривните единици са най-малки по размер.
Вариола (едра шарка) – обривът преминава през няколко стадия – макула (петно), папула (възелче), везикула (мехурче), пустула (мехурче, изпълнено с гной) с размери 4-6 мм и круста (коричка).
Варицела (лещенка) – обривът представлява везикули с големина на лещено зърно (около 5 мм). Тъй като вариола днес не се среща, то варицелата е шарката с най-голям обрив и се счита за едра шарка.
Рубеола – обривът представлява розово червени петънца или пъпчици с големина 2-3 мм. Нарича се още „немска дребна шарка“, тъй като за първи път е описана от немския лекар Фридрих Хофман.
Скарлатина – обривът е ярко червен, дребен с големина на главичката на топлийка.
За разграничаването на отделните видове шарки е много важна не само вида на обрива, но и неговата локализация, кога се появява, как се променя, както и другите съпътстващи симптоми.
Ето защо ще разгледаме по-подробно отделните видове шарки.
Морбили (дребна шарка, брусница)
Дребната шарка (морбили) се причинява от РНК вирус от род Morbillivurus. Заразяването става по въздушно-капков път чрез секрети от конюнктивите и горните дихателни пътища на болен. Инкубационният период най-често е 10-14 дни, след който следва продромален период. Той продължава 4-5 дни и се характеризира с повишаване на температурата, хрема, сълзотечение, зачервени конюнктиви, подути клепачи, малки, бели петънца (петна на Филатов) по лигавицата на бузите.
Следва обривният период – появяват се ситни розово-червени пъпчици първо зад ушите, след това по лицето, шията, а до 1-2 дни по крайниците и трупа. След около 5 дни обривът започва да избледнява като остават петна. Рядко при морбили се наблюдават усложнения, например среден отит, ларингит, пневмония, плеврит и др.
Срещу морбили, рубеола и паротит се използва жива атенюирана ваксина. Първата доза се поставя на 13-месечна възраст, а реваксинация се прави на 12-годишна възраст.
Варицела (лещенка)
Варицелата се причинява от Варицела-Зостер вирус, който е ДНК вирус. Заразяването става по въздушно-капков път чрез назофарингеални секрети. Инкубационният период е 2-3 седмици. При по-големите деца може да има продромален период с лека хрема, болки в гърлото. По-често при малките деца заболяването започва направо с появата на характерен, сърбящ обрив по цялото тяло.
Първоначално обливът представлява малки червени петънца, които бързо се превръщат във възелчета. До два дни се изпълват с бистра течност, формират се мехурчета (везикули). След още два дни обривът завяхва и се образуват кафяви корички. Обривът се появява на тласъци, поради което в една област може да има обривни единици в различен стадий.
При деца с отслабена имунна защита, при бременни заболяването може да протече по-тежко и да доведе до някои усложнения – ларингит, бронхит, пневмония, кожни инфекции и др.
Рубеола
Рубеолата се причинява от РНК вирус, който се разпространява главно по въздушно-капков път чрез секрети от назофаринкса.
Инфекцията често протича, леко, безсимптомно. Инкубационният период е средно 16-17 дни. Може да се наблюдава продромален период – 1-2 дни има повишена температура, отпадналост, слабост, главоболие, хрема, конюнктивит. По-често обаче при децата първата изява на болестта е появата на обрив – розово-червени петънца, които първо се появяват по кожата на лицето и зад ушите, а след няколко часа обхващат цялото тяло. Обривът се задържа 2-3 дни и изчезва без да остават петна.
Други симптоми са откриването на червени петънца (петна на Форшхаймер) по мекото небце, увеличаване на задушните и шийните лимфни възли. Заболяването протича благоприятно и болните оздравяват за 3-4 дни. Рядко са възможни усложнения – болки в ставите, понижаване на тромбоцитите, менингит, енцефалит и др.
Вирусът на рубеола може да се предаде трансплацентарлно и да зарази плода. Развива се вродена рубеола, чиито прояви са по-тежки ако инфектирането е станало през първите 10 седмици от бременността. Може да се наблюдава: аборт, глухота, катаракта, сърдечни дефекти, анемия, увеличен черен дроб и др.
Скарлатина
Скарлатината е стрептококова инфекия, която протича с обрив и тонзилит. Заразяването става главно по въздушно-капков път. Инкубационният период е кратък (2-4 дни). Заболяването започва с повишаване на температурата, силна болка в гърлото и повръщане. Появява се ситен, яркочервен обрив по трупа, крайниците, ингвиналните гънки, шията. Други симптоми са: зачервено гърло, ярко червен език, зачервени бузи. След 6 до 9 дни симптомите затихват. Обривът изчезва, като се наблюдава характерно залющване по дланите и стъпалата, както и по кожата на тялото. При скарлатина се провежда антибиотично лечение с пеницилин.
Вариола (едра шарка)
Благодарение на успешната ваксинация, нови случаи на едра шарка не са регистрирани от 1980 година и болестта се счита за изкоренена.
Едрата шарка се причинява от вируса на вариола (Variola virus), който се отнася към род Ортопоксвируси (Orthopoxvirus). В миналото това заболяване е било изключително опасно и е причинило милиони смъртни случаи.
Вариолата се разпространява по въздушно капков път или при директен контакт с телесни течности. Болният човек е единствен източник на зараза. Инкубационният период е от 7 до 17 дни. Първите симптоми са висока температура, силно неразположение и изтощение, главоболие, болки в кръста, мускулни болки. След няколко дни се появява обрив по лицето и крайниците, а по-късно и по цялото тяло. Различават се няколко стадия в развитието на обрива. Първоначално обривните единици представляват макули (петна), които се надигат в папули (възелчета). Те се превръщат в мехурчета, които са изпълнени с течност, а след това с гной – формират се пустули. Те са с размери 4-6 мм, могат да нарастват и да се сливат с други пустули. След 7 дни пустулите се пукат и се покриват с крусти. На мястото на кожните лезии остават цикатрикси (белези), особено по лицето.
Възможни са редица усложнения – вторични бактериални инфекции на кожата, пневмония, сепсис, артрит, кератит, енцефалит и др.
Други видове шарки
Освен вируса на вариола, към семейство Poxviridae на род Ортопоксвирусите се отнасят още много шаркови вируси. За човека значение имат:
- вирус на маймунска шарка
- вирус на кравешка шарка
- молускум контагиозум вирус.
Прочетете за:
Как се диагностицира варицела?
Как се диагностицира скарлатина?
Шеста болест