Глиомът на зрителния нерв (ювенилен пилоцитен астроцитом) е вид мозъчен тумор. Той е най-честият първичен тумор на зрителния нерв. След него по честота се нарежда менингиома на зрителния нерв.
Глиомът на оптичния нерв е характерен за деца на възраст под 10 години, като по-често се засягат момичета. Рядко този тумор се открива след 20-годишна възраст. При около 30 % от случаите глиомът на зрителния нерв се съчетава с неврофиброматоза тип 1.
Глиомите произхождат от астроцитите – глиални клетки, които осигуряват изхранването на невроните. В повечето случаи са доброкачествени тумори. Рядко се срещат злокачествени глиоми (глиобластоми) на зрителния нерв. Те се появяват при възрастни хора и прогресират много бързо.
Какви са симптомите при глиом на зрителния нерв?
При глиом на зрителния нерв може да се наблюдават следните симптоми:
- екзофталм – изпъкване на очната ябълка напред. Това е най-характерният симптом.
- понижаване на зрителната острота
- смущения в движението на окото
- главоболие.
Други по-редки симптоми са: гадене, замаяност, нистагъм. При разрастване на тумора в съседни структури (хипоталамус, мозъчно стомахче) може да се появи хидроцефалия, хипоталамо-хипофизна дисфункция – настъпване на преждевременен пубертет, дефицит на растежен хормон, на гонадотропини, TSH, ACTH.
Как се диагностицира глиом на зрителния нерв?
За поставяне на диагнозата глиом на зрителния нерв роля имат следните изследвания:
- Офталмоскопия – установява се оток на папилата или атрофия на папилата. Понякога може да има гънки на ретината. Рядко има тромбоза на централната ретинна вена.
- Рентгеново изследване – рентгеновата снимка показва едностранно уголемяване на костния канал на зрителния нерв (canalis n. optici).
- Компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс – показва уголемяване на зрителния нерв.
- Може да се направи генетично изследване за неврофиброматоза.
Глиомите на зрителния нерв трябва да се отдиференцират от менингиом, рабдомиосарком, лимфом на орбитата, мозъчни метастази от други тумор и др.
Какво е лечението?
Глиомите на зрителния нерв се отличават с бавен растеж и сравнително благоприятна прогноза. Изборът на метод на лечение е строго индивидуален и зависи от множество фактори.
При пациенти, при които липсват симптоми се препоръчва наблюдение с периодично провеждане на ядрено-магнитно изследване.
Хирургично лечение (частична или тотална ексцизия на тумора чрез транскраниален достъп) може да се извърши при: данни за разрастване на тумора, значителен екзофталм, повишено вътречерепно налягане и др.
Химиотерапията може да бъде ефективна при пациенти с прогресиращ тумор.
Поради тежките странични ефекти (забавяне на растежа, умствена изостаналост, вторични тумори), лъчетерапията се прилага по-рядко при деца.
