Острият епиглотит представлява животозастрашаваща инфекция, която води до възпаление и оток на епиглотиса. Протича с бързо прогресиращ задух и може да завърши летално. Боледуват най-често деца на възраст от 6 месеца до 6 години.
Епиглотисът (надгръклянникът) представлява еластичен хрущял с форма на листо. Намира се в основата на езика. При преглъщане затваря ларинкса и предотвратява навлизането на храна и течности в дихателните пътища.
Кои са причините за развитие на епиглатит?
Най-често епиглотитът се причинява от Haemophyllus influenzae тип В. Много рядко заболяването може да се причини от стафилококи и стрептококи или от вируси.
Развива се дифузен възпалителен процес, който обхваща целия епиглатис, при което той увеличава многократно обема си и запушва входа на ларинкса.
Какви са симптомите при епиглотит?
Епиглотитът при децата обикновено се развива остро, внезапно. Децата си лягат здрави, но се събуждат през нощта с изразени симптоми.
Характерни за епиглотит са следните симптоми:
- висока температура 39 – 41 ºС
- зачервено гърло
- силна болка в гърлото
- затруднено преглъщане – децата отказват храна и течности
- преглъщането на слюнката е невъзможно и тя се стича от устата
- дрезгав глас
- инспираторен задух със стридор – шумно дишане със сухи хрипове, които се чуват от разстояние. Дължат се на обструкцията на ларинкса.
- инспираторен тираж – хлътване на надключичните и подключичните ямки при вдишване
- цианоза – посиняване на устните
- характерна поза на болното дете – то заема седнало положение, наклонено е напред с отворена уста и изплезен език, за да улесни дишането.
Симптомите при остър епиглотит прогресират много бързо, особено задуха и може да настъпи смърт от задушаване (асфиксия). Ето защо това състояние изисква незабавна медицинска помощ.
Как се поставя диагнозата?
Поради тежестта на заболяването и необходимостта от незабавно лечение, диагнозата обикновено се поставя въз основа на характерните симптоми и обективното изследване.
При децата обикновено е достатъчно да се извърши фарингоскопия. Поради по-високия стоеж на ларинкса, при натискане на езика се вижда зачервения и оточен епиглотис.
Извършването на индиректна или директна ларингоскопия е опасно поради риск от спазъм на ларинкса. Може да се извърши само ако има готовност за интубация или трахеотомия.
Периферната рентгенография на назофаринкса може да подпомогне диагнозата.
При изследване на гърлен секрет се изолира причинителя.
Какво е лечението при епиглотит?
Всеки пациент с остър епиглотит трябва незабавно да се хоспитализира. Още в дома може да се инжектира кортикостероид, а при нужда се подава кислород.
Медикаментозното лечение в болничното заведение включва:
- антибиотици – прилагат се антибиотици, към които Haemophyllus influenzae е чувствителен – ампицилин във високи дози, цефалоспорини второ поколение.
- кортикостероиди – най-често урбазон венозно за намаляване на отока
- имуностимулатори – за повишаване на собствените защитни сили на организма
- калциеви препарати, витамин С
- овлажнен кислород
- интубация или трахеотомия – при липса на ефект от медикаментозното лечение и прогресиране на задуха.
Как да се предпазим от епиглотит?
Ефективен начин за превенция на епиглотита, причинен от Haemophyllus influenzae е имунизацията срещу този бактерий, която е включена в задължителния имунизационен календар у нас.
