Начало Детско здраве Костна киста (солитарна киста на костта)

Костна киста (солитарна киста на костта)

Костна киста (солитарна киста на костта)
Костна киста (солитарна киста на костта)

Солитарната костна киста представлява доброкачествен костен тумор. Среща се по-често при деца и юноши между 5 и 15-годишна възраст. Мъжкият пол се засяга по-често.

Въпреки че могат да се развият във всяка кост, най-често солитарните костни кисти се локализират в проксималните метафизи на раменната и бедрената кост. С растежа на костта формата и размерът на кистата може да се променят. Кистата спира да расте, когато завърши растежа на детето. След това постепенно се запълва с нормална кост.

Каква е причината за поява на солитарна костна киста?

Причината за формирането на солитарни костни кисти не е известна. Съществуват различни хипотези. Според една от тях кистите са резултат от нарушение на растежната плоча, а според друга кистите се дължат на аномалия в развитието на вените на засегнатата кост. Допуска се, че повтарящите се травми излагат костта на риск от развитие на костна киста.

Какво представлява костната киста?

Солитарната костна киста представлява еднокамерна кухина в костта. Има гладки стени, тапицирани със съединително-тъканна мембрана. Кистата е изпълнена с бистра жълтеникава или кръвениста течност. Кортикалисът в областта на кистата е изтънял, но с гладка повърхност. Костта е леко деформирана, изпъкваща над мястото на кистата.

Солитарните костни кисти биват:

  • активни – тези кисти граничат с растежната зона. Те могат да станат големи, да намалят здравината на костта и да повишат риска от фрактури. Активната киста може да увреди епифизарната плочка, което води до деформация на костите или до крайници с различна дължина.
  • неактивни – тези кисти са отдалечени от растежната зона. С нарастването на костта кистата се отдалечава от метафизата и отива към диафизата.

Какви са симптомите при солитарна киста в костта?

Повечето солитарни костни кисти не причиняват симптоми и се откриват случайно при рентгеново изследване по друг повод. Някои костни кисти се откриват след настъпване на патологична фрактура. Рядко може да се забележи безболезнена подутина в областта на костната киста.

Как се диагностицира костна киста?

Диагнозата се потвърждава чрез рентгеново изследване. Установява се огнище в костта с рязко очертани граници. Кортикалният слой е изтънен, издут и с гладка повърхност. При наличие на фрактура се установява характерен признак – т. нар. симптом на „потъналия фрагмент“.

Понякога може да се наложат допълнителни образни изследвания (КТ, ЯМР), за да се разграничи солитарната костна киста от други заболявания.

Диференциалната диагноза на солитарната костна киста включва аневризмална костна киста, фиброзна дисплазия, енхондром, еозинофлен гранулом и др.

Какво е лечението при солитарна костна киста?

Лечението на солитарната костна киста зависи от размера и локализацията на кистата, както и от риска от поява на фрактура.

Ако кистата е малка и не причинява симптоми, тя може просто да се наблюдава. Ако кистата е голяма и има риск от счупване на костта, тогава се препоръчва оперативно лечение. Извършва се кюретаж на стените на кистата и пломбаж – запълване на кухината със спонгиозна кост от костна банка. Възможно е обаче костната киста да рецидивира.

Друг метод на лечение на солитарна костна киста е пункция на кистата чрез игла и аспирация на течността. След това в кистата се инжектира кортикостероиден препарат. Понякога са необходими серия от инжекции през няколко месеца.

Често след настъпила патологична фрактура се наблюдава спонтанно оздравяване на костната киста.

Проччетете за:
Тумори на костите
Заболявания на костите