Едра шарка (вариола) е силно заразна болест, причинена от вируса на вариола. Протича тежко, с характерен обрив. Смъртността достига до 30%.
Едрата шарка е първото инфекциозно заболяване при хората, което е успешно ликвидирано в световен мащаб. Не е имало случаи на едра шарка в света от 1977 г. насам поради световната ваксинация. През 1980 г. Световната здравна организация препоръча прекратяване на рутинната ваксинация срещу едра шарка.
Кой е причинителят на едра шарка?
Причинител на болестта е вирусът на вариола (Orthopoxvirus variolae), който принадлежи към род Orthopoxvirus на семейство Poxviridae.
Поксвирусите (шаркови вируси) са най-големите човешки патогенни вирусни. Вирусът на вариола е с дължина приблизително 300 nm до 350 nm. Поксвирусите представляват ДНК вируси, които се реплицират в цитоплазмата на клетката гостоприемник и образуват цитоплазмени включвания, наречени телца на Guarnieri.
Как става заразяването с вариола?
Единственият източник на заразата е болният от вариола човек. Той отделя вируса във външната среда чрез секретите от носа и устата, съдържанието на обривните единици, урината и изпражненията. Основният път на разпространение е въздушно-капковият като входна врата са горните дихателни пътища. В редки случаи заразяването може да стане и чрез директен контакт при нарушена цялост на кожата.
Болният е най-заразен през последните дни на инкубационния период и в продължение на целия период на боледуването до отпадането на всички корички.
Вирусът прониква в орофарингеалната или респираторната лигавица, пренася се от фагоцитите до регионалните лимфни възли, където се размножава. На 3-ия до 4-ия ден след инфекцията вирусът прониква в кръвния ток, настъпва първична виремия. След това се разпространява до слезката, черния дроб, костния мозък, където се размножава и отново попада в кръвта. Вторична виремия настъпва между 8-ия и 12-ия ден след заразяването и съвпада с началото на треската и клиничните признаци на заболяване. На този етап вирусът се локализира в орофарингеалната лигавица и малките кръвоносни съдове на дермата, което води до появата на обрив.
Какви са симптомите при едра шарка?
Инкубационният период е средно 12-13 дни, но може да варира от 8 до 18 дни.
Обикновено заболяването започва остро, с повишаване на температурата и втрисане, общо неразположение, главоболие, болки в кръста, крайниците и понижаване на кръвното налягане.
Лицето и конюнктивите са зачервени. По лигавицата на устната кухина и фаринкса се появява характерен енантем. При някои пациенти се появява зачервяване или петехии по долната част на корема, слабините, под мишниците и вътрешната страна на бедрата. Обривът се задържа от няколко часа до няколко дни.
След този начален период температурата спада и състоянието на болния малко се подобрява, за да се влоши отново при появата на обрива.
Обрив при едра шарка
Характерният за едра шарка обрив възниква на 3-4-ия ден. Появява се бледорозов макулопапулозен обрив по лицето, окосмената част на главата, предмишниците и китките на ръцете, а след това по толовището и долните крайници. Лезиите са най-многобройни по крайниците и лицето, а по торса са по-малко.
Кожният обрив при вариола преминава последователно през няколко стадия – макула (петно), папула (възелче), везикула (мехурче) и пустула (изпълнено с гной мехурче) с червен венец около нея. При нагнояване на съдържимото на везикулите и превръщането им в пустули, състоянието на пациента се влошава и температурата отново се повишава.
Към 10-12-ия ден пустулите се разкъсват, изтича секрет, който засъхва и се образува круста (коричка). По-късно коричката отпада като на мястото й остава белег.
Всички обривни единици при вариола едновременно преминават в следващия стадий. Интервалът между отделните стадии е приблизително 48 часа. Образуването на всички лезии обикновено завършва 2 до 3 седмици след първоначалната поява на обрива. Лезиите изглеждат дълбоко разположени, кръгли, твърди, добре очертани и приблизително 7 mm до 10 mm в диаметър.
Смъртността е около 30% и е резултат от масивен възпалителен отговор, причиняващ шок и множествена органна недостатъчност. Обикновено настъпва през втората седмица.
Заболяването обикновено продължава 4-6 седмици. Оздравелите имат пожизнен имунитет.
Как се диагностицира вариола?
Основните критерии за едра шарка са: начален фебрилен период, обривни единици с характерен вид и в един и същ стадий на развитие. Второстепенните критерии включват: първоначална поява на лезии върху устната лигавица или небцето, лицето или предмишниците, наличие на обрив по дланите и стъпалата, бавна еволюция на обрива (1 до 2 дни на етап) и токсичен вид.
Въз основа на тези критерии пациентите се описват като имащи нисък, умерен или висок риск от едра шарка.
Диагнозата на едра шарка се потвърждава чрез доказване на наличието на ДНК на вариола чрез PCR на проби от везикулите или пустулите. Вирусът може да бъде идентифициран и чрез електронна микроскопия или вирусна култура на материал, изстърган от кожни лезии и впоследствие потвърден с PCR.
Диференциалната диагноза на вариола включва: варицела, eczema herpeticum, варицела зостер, лекарствени ерупции, включително Stevens-Johnson или токсична епидермална некролиза, маймунска шарка и др.
Какво е лечението при едра шарка?
Преди ерадикацията основното лечение е било симптоматичното. В ерата след ерадикацията са разработени и одобрени лекарства срещу ортопоксвирусите – тековиримат, бринцидофовир.
В допълнение към прротивовирусната терапия може да се прилагат и антибиотици за предотвратяване на вторична бактериална инфекция.
Специфична профилактика
В резултат на програми за ваксиниране в световен мащаб вирусът на едрата шарка е напълно унищожен.
Днес не се провежда ваксинация срещу едра шарка. Единствените хора, които се считат за изложени на риск от едра шарка, са изследователи, които работят с вируса на вариола в лабораторни условия.
Прочетете за:
Видове шарки – дребна шарка, варицела, рубеола
Варицела