Физическото малтретиране на деца оставя неоспорими белези на причинена болка, но в много случаи скритите белези, свързани с психологическо малтретиране са много по-вредни в дългосрочен период, според изявлението на Американската Академия по Педиатрия, публикувано в сп. Pediatrics.
Психологическото малтретиране може да се окаже най-честата форма на насилие над деца и в същото време най-трудно лечима.
Психологическото насилие може да варира от лишаване на децата от социални контакти до тероризиране на детето.
Поведение, което кара децата да се чувстват безполезни, необичани и нежелани може да причини значителни травми. Често родителите дори не знаят, че техните действия се считат за насилие.
Насилието през първите три години от живота на детето може да доведе до изоставане в развитието му, до отклонения в поведението и до социални проблеми.
Честотата и продължителността на насилието са важни фактори, от които зависи колко тежка ще бъде реакцията на децата. Значение има и каква роля в живота на детето има извършителя на насилието.
Последиците от насилието може да се проявят много по-късно през живота на детето.
Понякога лекарите трудно могат да установят дали едно дете е жертва на емоционално насилие. В тези случаи родителите или други възрастни хора в живота на детето могат да бъдат много полезни.
Много често установяването на проблема и последващите действия изисква груповите усилия на социални работници, психолози и родители.
