Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност е едно от най-често срещаните нарушения, които се наблюдават при децата. Милиони деца по света биват диагностицирани с това нарушение, което често персистира и в по-напреднала възраст. Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност се характеризира с комбинация от няколко симптома, като например трудно концентриране и задържане на вниманието за продължително време, хиперактивност и импулсивно поведение.
Децата, които биват диагностицирани с този синдром освен това могат да имат ниско самочувствие, трудно създаване на приятелства и затруднения в комуникацията с останалите, влошен успех в училище. В повечето случаи симптомите отшумяват с възрастта. Въпреки това има някои деца, които не успяват да преодолеят част от симптомите и те персистират занапред в годините.
Точната причина за развитието на синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност не е напълно изяснена. Някои фактори обаче се смята, че оказват влияние върху възможността за развитие на това състояние. Често заболяването се наблюдава в някои фамилии и затова се смята, че то е генетично и се предава по наследство. Някои фактори на околната среда също могат да окажат влияние и да увеличат риска от заболяване.
Към симптомите на синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност се включват следните оплаквания:
- трудно съсредоточаване;
- трудности при спазване на инструкции и правила;
- често забравяне и загубване на предмети като книги, химикали, моливи;
- трудности при справяне с домашни и други училищни задачи;
- прекалена разговорливост;
- неспособност за изслушване и често прекъсване на останалите хора, докато говорят.
Като цяло едно дете не бива да бъде диагностицирано със синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност, освен ако симптомите са се проявили в много ранна възраст и създават значителни проблеми на детето в училище и у дома.
За точното диагностициране на заболяването трябва да се извърши медицински преглед, с който да се отхвърлят други възможни заболявания, които да предизвикват подобни оплаквания. Нужно е да се събере информация за семейството и дали във фамилията се наблюдават подобни случаи. За улеснение на специалистите има създадени критерии, с които по-лесно да се постави или отхвърли диагнозата синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност.
Какво е лечението?
Първата и най-важна стъпка е да не обвинявате вашето дете, че е прекалено палаво или лошо. За справяне със заболяването родителите трябва да бъдат въвлечени в лечението на своето дете и да участват в групови терапии, за по-добро разбиране на заболяването.
Родителите трябва да се справят със собствените си емоции и мисли и да се отнасят със съчувствие и разбиране към оплакванията на своето дете. Те не трябва да се поддават на гняв или отчаяние. Децата със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност се нуждаят от разбиране и подкрепа от своите родители, за да развият своя потенциал и да преодолеят пречките, които заболяването поставя пред тях.
Лекарствата, които се използват за лечението на това заболяване са стимуланти на нервната система и антидепресанти. Тези медикаменти имат успокояващ ефект и намаляват хиперактивността, импулсивността и помагат на децата да се фокусират по-продължително върху задачите, които трябва да изпълняват. Тези лекарства трябва да се взимат под лекарско наблюдение и могат да имат някои нежелани ефекти като нарушения в съня, намаляване на апетита, тревожност.
