Начало / Диабет / Диабетна кардиомиопатия

Диабетна кардиомиопатия

ное. 13, 2019

диабетна кардиомиопатия

Диабетната кардиомиопатия представлява абнормна структура и функция на сърцето при липса на други сърдечни рискови фактори, като коронарна болест на сърцето, артериална хипертония, увреждане на сърдечните клапи.

При пациентите с диабет често се наблюдават атеросклероза и артериална хипертония, които допринасят за развитието на коронарна болест на сърцето. Захарният диабет обаче е самостоятелен рисков фактор за сърдечна недостатъчност.

Високата кръвна захар (хипергликемия), повишените нива на инсулин в кръвта (хиперинсулинемия) и инсулинова резистентност водят до появата на патологични промени в структурата на сърцето. При пациенти с диабет могат да се наблюдават следните промени в миокарда:

  • концентрична хипертрофия на лявата сърдечна камера
  • интерстициална и периваскуларна фиброза
  • миокардна липотоксичност
  • повишен оксидативен стрес
  • клетъчна смърт.

В резултат се нарушава функцията на сърцето – настъпва диастолна дисфункция, която по-късно се последва от систолна дисфункция и клинична изява на сърдечна недостатъчност.

Някои от механизмите, които участват в патогенезата на диабетната кардиомиопатия са промените в метаболитния статус, нарушената калциева хомеостаза, засиленото възпаление и оксидативния стрес, както и натрупването на крайни продукти на гликирането, повишените нива на свободни мастни киселини, активирането на симпатиковата нервна система при автономна диабетна невропатия.

Какви са симптомите при диабетна кардиомиопатия?

Диабетната кардиомиопатия обикновено е безсимптомна през ранните етапи на болеста. В напреднал стадий се появяват симптоми на сърдечна недостатъчност – лесна умора, задух, сърцебиене, отоци по краката, ритъмни нарушения.

Как се диагностицира диабетната кардиомиопатия?

За поставянето на диагнозата допринасят данните от анамнезата за наличие на диабет, за наличието на симптоми на сърдечна недостатъчност. При физикалният преглед се открива уголемено сърце, може да се чуят сърдечни шумове.

Повишените нива на предсърдния натриуретичен пептид (ANP) и мозъчния натриуретичен пептид (BNP) могат да служат като биомаркери за диабетна кардиомиопатия и сърдечна недостатъчност.

На ЕКГ се установяват данни за хипертрофия на лявата камера. При рентгеново изследване на гръдния кош може да се види венозен застой или оток в белите дробове.

Основно значение за диагнозата имат ехокардиографията и ядрено-магнитният резонанс (ЯМР), които дават подробна информация за промените в структурата и функцията на сърцето.

Какво е лечението при диабетна кардиомиопатия?

Поддържането на кръвната захар в референтни граници и отстраняването на факторите, повишаващи риска от сърдечно-съдово заболяване има основно значение.

Стратегията за лечение на пациенти с диабетна кардиомиопатия, включва промени в начина на живот, повишена физическа активност, балансираната диета, антидиабетни лекарства, терапия за понижаване на липидите и лечение на сърдечната недостатъчност.

Съществуват доказателства, че за превенция и лечение на диабетната кардиомиопатия роля могат да имат следните антидиабетни средства:

  • глюкагон-подобен пептид 1 (GLP-1)
  • дипептидил пептидаза 4 (DPP-4) инхибитори
  • инхибитори на натриево-глюкозния ко-транспортер 2 (SGLT-2 инхибитори).

Прочетете за:
Връзка между диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания