Диабетната кетоацидоза (ДКА) е най-тежкото остро усложнение на захарен диабет. Наблюдава се предимно при диабет тип 1, но може да се развие и при диабет тип 2. Може да бъде първата изява на недиагностициран до този момент диабет тип 1.
При диабетната кетоацидоза настъпва повишаване на кетотелата в кръвта и отделянето им с урината и издишвания въздух.
Какви са причините за диабетна кетоацидоза?
Причините за възникването на диабетна кетоацидоза са:
- пропускане на инсулинова инжекция
- неправилно лечение на диабет тип 1 с таблетки
- гладуване или силно рестриктивно хранене с ограничен прием на въглехидрати.
Фактори, които задълбочават дефицита на инсулин и повишават риска от диабетна кетоацидоза са:
- инфекции, травми, операции
- стресови ситуации, които повишават нуждата от инсулин
- миокарден инфаркт, инсулт
- хормонален дисбаланс при бременност
- тиреотоксикоза.
Как възниква диабетната кетоацидоза?
Основна роля за възникването на диабетна кетоацидоза има дефицита на инсулин. Това довежда до:
- неизползване на глюкозата за енергия
- повишено използване на невъглехидратни източници за енергия. Настъпва разграждане на липидите и белтъците. Образуват се свободни мастни киселини, глицерол и аминокиселини
- повишава се продукцията на глюкоза в чепния дроб
- повишена е продукцията на стресови хормони – глюкагон, кортизон, растежен хормон, АКТХ, ТТХ, Т3 и Т4.
При липса на инсулин в черния дроб се активира кетогенезата от ацетил-коензим-А, който се получава от разграждането на белтъците, мазнините и въглехидратите. Синтезират се кетотела – бета-окси-маслена киселина, ацетоцетна киселина и ацетон. Нормално кетотелата се метаболизират в мускулите. При диабетна кетоацидоза обаче количеството им е силно повишено и мускулите не успяват да ги разградят и те се натрупват в организма. Настъпва кетоза, а след това кетоацидоза.
За елиминиране на кетотелата се включват компенсаторни механизми като: силна жажда, често уриниране, дълбоко ацидозно Кусмаулово дишане.
Кетотелата са кисели продукти и променят алкално-киселинното равновесие (рН) на кръвта – развива се ацидоза.
При диабетна кетоацидода настъпват редица водно-електролитни нарушения. Първоначално е налице кратка хиперволемия, но след това настъпва хиповолемия – намалява обема на циркулиращата кръв, намалява количеството на отделената урина, като може да се развие остра бъбречна недостатъчност.
При диабетна кетоацидоза организма губи много калий и настъпва хипокалиемия.
Какви са симптомите при диабетна кетоацидоза?
Обикновено симптомите се развиват за 3-4 дни до седмица. Рядко кетоацидозата може да настъпи за часове.
Симптоми при диабетна кетоацидоза:
- положителен ацетон в урината
- признаци на ацидоза – гадене, повръщане, сънливост
- признаци на хипергликемия (висока кръвна захар) – жажда, сухота в устата, полиурия (отделяне на голямо количество урина)
- тежка дехидратация на организма
- намаляване на теглото
- суха кожа и лигавици
- ниско кръвно налягане
- меки очни ябълки
- признаци на хипокалиемия – силно понижен мускулен тонус до псевдопарализи, атония и дилатация на стомаха, пареза на червата до паралитичен илеус, атония на пикочния мехур.
Пациентът с диабетна кетоацидоза е отпаднал, има виене на свят, дълбо и шумно дишане на Кусмаул, издишвания въздух е с дъх на ацетон.
Лабораторните изследвания показват повишена кръвна захар – над 15-20 mmol/l, повишен хематокрит и общ белтък, левкоцитоза, наличие на ацетон в урината.
При липса на лечение болния изпада в диабетна кетоацидозна кома.
Какво е лечението на диабетната кетоацидоза?
Диабетната кетоацидоза е опасно състояние и своевременното лечение е особено важно. Провежда се:
- рехидратация – целта е да се възстанови обема на циркулиращата кръв
- бързодействащ инсулин с цел корекция на инсулиновия дефицит
- вливане на калий
- корекция на ацидозата с бикарбонати.
Прочетете за:
Хиперосмоларен хипергликемичен синдром (ХХС)
