Начало / Диабет / Диабетна хейроартропатия

Диабетна хейроартропатия

сеп. 2, 2020

диабетна хейроартропатия

Диабетната хейроартропатия се характеризира със задебеляване на кожата на ръцете и невъзможност за пълно разгъване на пръстите. Други термини, с които се означава диабетната хейроартропатия са: синдром на ограничена подвижност на ставите, синдром на скованата диабетна ръка, диабетна склероза.

Диабетната хейроартропатия се среща при 8 до 50 % от болните от захарен диабет тип 1, но може да се наблюдава и при пациенти с диабет тип 2. Честотата на заболяването е по-висока при пациенти с дългогодишен захарен диабет, както и при болни с диабетна невропатия.

Какви са причините за диабетна хейроартропатия?

Причините за възникване на диабетна хейроартропатия не са напълно изяснени. Счита се, че роля има неензимното гликиране на колагена, водещо до образуването на абнормен протеин, който е устойчив на разграждане. В резултат настъпва повишено натрупване на колаген в ставите.

Диабетната микроангиопатия и диабетната невропатия също се считат за един от факторите, допринасящи за синдрома на скованата диабетна ръка.

Какви са симптомите на диабетна хейроартропатия?

При диабетната хейроартропатия се наблюдава ограничена екстензия на проксималните метакарпофалангеални стави и/или интерфалангеални стави със спонтанна флексия на пръстите. Кожата по гърба на ръцете става плътна и стегната.

В началният стадий на заболяването пациентите нямат никакви симптоми. По-късно обаче започват да се оплакват от намалена сила на ръцете, намалена способност за извършване на фини движения, непохватност и скованост. Обикновено сковаността се появява първо в малкия пръст, а след това и в останалите пръсти до палеца.

В напреднал стадий на заболяването се формират флексионни контрактури на пръстите. Болните не могат да допрат плътно дланите си една в друга, както при молитва – това е т.нар. „молитвен“ признак. Функцията на ръцете може да бъде силно ограничена.

Как се поставя диагнозата диабетна хейроартропатия?

Диагнозата се поставя лесно чрез физикален преглед на пациента и установяването на положителен „молитвен“ признак. Друг характерен симптом, който допринася за диагностицирането на диабетната хейроартропатия е т. нар. признак „плот на масата“ – пациентът не може да докосне плота на масата с дланите на ръцете си.

Чрез ядрено-магнитен резонанс може да се установи задебеляване на подкожната тъкан и на сухожилните влагалища на флексорните мускули на пръстите на ръцете.

Диабетната хейроартропатия трябва да се разграничи от редица други заболявания, например: контрактура на Дюпюитрен, теносиновит на сухожилията на флексорните мускули на пръстите, палмарен фасциит, склеродермия.

Какво е лечението?

Няма ефективно лечение на диабетната хейроартропатия. Поддържането на нормални нива на кръвната захар е една от най-важните задачи, както за предотвратяване на развитието на диабетна хейроартропатия, така и за предпазване от други усложнения.

Физиотерапията и трудовата терапия са важни за поддържане на подвижността на ръцете и предотвратяване на по-нататъшна загуба на движенията.

Инжектирането на кортикостероиди в сухожилните влагалища на флексорните мускули води до подобряване на контрактурите.

Прочетете за:
Болест на Дюпюитрен