Меню

Захарен диабет тип 1 (инсулинозависим диабет) е автоимунно заболяване, което се развива у генетично предразположени индивиди. Дължи се на увреждане на продуциращите инсулин бета-клетки на панкреаса, в резултат на което настъпва инсулинов дефицит. Той води до намалено проникване на глюкоза в мускулните, мастните и чернодробните клетки и до повишаване на кръвната захар – настъпва хипергликемия.

При болните от захарен диабет тип 1 се установяват автоантитела – антиостровни, антиинсулинови антитела и др.

За изявата на заболяването роля имат генетични фактори и фактори на околната среда – вирусни инфекции (паротит, рубеола, морбили, грип, инфекциозна мононуклеоза), токсични химични вещества.

Характерни симптоми при захарен диабет тип 1 са силна жажда, отделяне на повишено количество урина и загуба на тегло.

В протичането на захарен диабет тип 1 се наблюдават няколко фази. Първата фаза е до диагностициране на заболяването. След поставяне на диагнозата започва лечение с инсулин и състоянието на пациента се подобрява – фаза на начално подобрение. При някои деца е възможно нуждата от инсулин да намалее значително и състоянието им да се подобри, това е т. нар. „меден месец“ или ремисия.

Най-често „меденият месец“ настъпва през първите три месеца след диагностициране на заболяването. Ремисията може да продължи от няколко дни до няколко месеца, рядко година, като обикновено настъпва само веднъж.

„Меден месец“ се наблюдава по-рядко при деца, при които захарния диабет се изявява в пубертетна възраст. Това се дължи на факта, че през този период има повишена секреция на растежен хормон и намалена инсулинова чувствителност.

През „медения месец“ секрецията на инсулин от панкреаса се подобрява, но не достига до нормални стойности. Започналото лечение с инсулин дава възможност на останалите здрави бета-клетки на панкреаса да произвеждат ендогенен инсулин, поради което нуждата от инжектиране на инсулин намалява.

Когато при дете с наскоро диагностициран захарен диабет тип 1, инсулиновата доза намалее под 0.3 Е/кг дневно, при нива на кръвната захар след нахранване под 8 mmol/l се приема, че е настъпила частична ремисия или „меден месец“.

По време на „медения месец“ се налага намаляване на инсулиновите дози, но лечението не трябва да се спира напълно. Установено е, че ремисията продължава много по-дълго, ако не се прекъсва инсулина.

За съжаление, когато пациент с диабет тип 1 се намира във фаза на „меден месец“, това не означава, че той се е излекувал. Имунната система продължава да атакува панкреаса и да уврежда останалите здрави клетки, произвеждащи инсулин. След различно дълъг период се стига до края на „медения месец“, когато панкреасните клетки спират да секретират достатъчно инсулин и кръвната захар се повишава.

След като „меденият месец“ приключи пациентите имат нужда от по-висока доза инсулин.

Прочетете за:
Хипогликемия (понижена кръвна захар)
Висока кръвна захар (хипергликемия)
Гликиран хемоглобин (HbA1c)

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!