Хората, страдащи от диабет често имат проблеми с пикочния мехур. Както при много други усложнения на диабета, така и симптомите на дисфункция на пикочния мехур могат да останат незабележими в продължение на години, преди да се манифестират. Ако обаче познавате и търсите предупредителните признаци, може да хванете проблемите на пикочния мехур по-рано и да ги лекувате, преди да настъпи трайно увреждане.
Увреждането на пикочния мехур при диабет се нарича диабетна цистопатия. Това е добре познато усложнение на захарния диабет, което обикновено се развива при пациенти над 45 години с дългогодишен диабет. Диабетната цистопатия може да има различни клинични презентации, от свръхактивен пикочен мехур до намалена мехурна чувствителност и инконтиненция (изпускане на урина).
Какви са причините за увреждане на пикочния мехур при диабет?
Причините, поради които хората с диабет развиват проблеми с пикочния мехур, включват увреждане на нервите, които инервират мускулите на пикочния мехур и ефекта от високите нива на глюкозата в кръвта (кръвната захар).
По-чести проблеми с пикочния мехур при диабет са:
Свръхактивен пикочен мехур
Увредените нерви изпращат сигнали към пикочния мехур, при което настъпва внезапно, неволево съкращение на мускулатурата му. Симптомите при свръхактивен пикочен мехур, включват:
- често уриниране – 8 и повече пъти дневно
- никтурия – уриниране през нощта
- императивни позиви за уриниране – спешна нужда от незабавно уриниране
- инконтиненция – изпускане на урина.
Нарушен контрол на сфинктера на пикочния мехур ( m. sphincter vesicae)
Сфинктерният мускул на пикочния мехур обхваща и стяга началната част на уретрата, и задържа урината в пикочния мехур. При увреждане на нервите, инервиращи сфинктера може да настъпи отпускане на мускула и изтичане на урина или свиване на мускула и задръжка на урина.
Ретенция на урина (задържане на урина)
Поради увреждане на нервите при диабет (диабетна невропатия) пикочният мехур губи способността си да усеща, когато е пълен. Нормалният капацитет на пикочния мехур е около 600 cm3, а диабетичния пикочен мехур може да побира два пъти по-голямо количество урина.
Първоначално увеличеният капацитет на пикочния мехур не е проблем. Дори диабетиците в началото са щастливи от факта, че уринират само два или три пъти на ден. Мускулите на пикочния мехур постепенно загубват тонуса си и пикочният мехур не се изпразва напълно при уриниране – получава се задръжка на урина.
Наблюдават се следните симптоми:
- ретенция на урина – задръжка на урина
- често уриниране – тъй като в пикочния мехур остава значително количество остатъчна урина, той по-бързо се пълни и пацинтите започват да уринират по-често, като отделят малко количество урина
- затруднено уриниране
- инконтиненция – неволно изтичане на урина настъпва, когато пикочният мехур е препълнен и преодолява сфинктерния мускул.
Чести уринарни инфекции
При диабетиците по-често се наблюдава възпаление на пикочния мехур – цистит. При лош контрол на диабета и повишено ниво на кръвната захар настъпва глюкозурия (отделяне на глюкоза в урината). Глюкозата в урината благоприятства размножаването на бактериите. Те предизвикват възпаление на лигавицата на пикочния мехур – цистит. Появяват се симптоми като: парене и болка при уриниране, често уриниране, мътна урина.
Как се диагностицират проблемите с пикочния мехур при диабет?
За диагностицирането на проблемите с пикочния мехур е необходимо провеждането на уродинамични изследвания, ултразвуково изследване, рентгеново изследване на пикочния мехур, цистоскопия и др.
Какво е лечението при невогенен пикочен мехур при диабет?
Лечението зависи от спецификата на проблема, например дали се касае за ретенция на урина или за свръхактивен пикочен мехур. Може да се приложат медикаменти, упражнения на Кегел, оперативно лечение.
Промените в начина на живот, като планирано уриниране, промяна в диетата, отслабване и водене на дневник на пикочния мехур също са полезни.
