Стъпалото на Шарко (невроартропатия на Charcot) се характеризира с възпаление на костите, ставите и меките тъкани на стъпалото или глезена. Настъпват патологични фрактури, изкълчване на стави и инвалидизиращи деформации на стъпалото.
Невроартропатията на Шарко се развива при хора, страдащи от периферна невропатия – състояние, при което поради увреждане на нервите липсва сетивност за болка и допир. Счита се, че болестта на Шарко се причинява от повтарящи се микротравми, за които човек може да не знае, тъй като стъпалото е безчувствено. Най-често се засяга средната част на стъпалото (свода на стъпалото), по-рядко задната част и глезена.
Пациентите със стъпало на Шарко обикновено са на възраст над 50 – 60 г., като повечето от тях имат захарен диабет в продължение на поне 10 години.
Какви са причините за стъпало на Шарко?
Ходилото на Шарко се развива, когато човек с периферна невропатия нарани костите на стъпалото си. Човекът продължава да ходи с травмирания крак, тъй като няма усет за болка. Повтарящите се микротравми водят до разрушаване на костите. Получават се костни фрактури, образуват се остеофити (костни шипове), настъпва изкълчване на ставите, деформация на ходилото.
Най-често периферната невропатия се дължи на захарен диабет. Други причини са: алкохолизъм, сирингомиелия, наследствена невропатия на Шарко-Мари-Тут, гръбначномозъчни тумори, саркоидоза, атаксия на Фридрайх и др.
Възможно е причината за появата на стъпало на Шарко да бъде наличието на автономна невропатия, която води до повишен кръвен ток в крайника. Нарушава се баланса между процесите на синтез и разрушаване на костите. Налице е повишено извличане на калций от костите, при което се развива остеопения. Костите стават много слаби, лесно се чупят и деформират.
Какви са симптомите при болестта на Шарко?
Болестта на Шарко може да засегне всяка част на стъпалото (предната, средната, задната част), а също и глезена. През началната, остра фаза на заболяването се наблюдава зачервяване, затопляне и значително подуване на стъпалото и глезена. Появяват се малки фрактури на костите. Ставите стават нестабилни и се получават луксации. Могат да се появят остеофити, да се формират язви.
Ако не се провежда лечение, може да настъпят усложнения, като: остеомиелит (инфектиране на костта), може да се стигне до тежка деформация, да се наложи ампутация на крака.
Как се диагностицира стъпалото на Шарко?
За поставянето на диагнозата стъпало на Шарко допринасят:
- данни от анамнезата – пациентът съобщава, че е болен от диабет, че има периферна невропатия
- физикален преглед – при прегледа се установява: изразен оток, зачервена и затоплена кожа на ходилото, намалена до липсваща чувствителност за допир и болка.
- лабораторни изследвания – изследват се кръвна захар, калций, фосфор
- рантгеново изследване – установяват се остеофити, костни фрактури, разрушаване на костта, изкълчени стави
- ядрено-магнитен резонанс.
Болестта на Шарко трябва да се разграничи от редица други заболявания, например: дълбока венозна тромбоза, костен тумор, остеомиелит, подагра.
Какво е лечението при болестта на Шарко?
Ранното откриване на заболяването и адекватното лечение са от решаващо значение за предотвратяване на тежки деформации и потенциална ампутация.
През острата фаза на заболяването е много важно е да се премахне натоварването на крака, за да се предотврати последващо увреждане. Засегнатият крак трябва да се имобилизира. Препоръчва се:
- носенето на ортези или на специални обувки
- ходене с патерици или използване на инвалидна количка.
Може да се проведе лечение с бифосфонати за заздравяване на костите.
Възстановяването на костите е продължителен процес и излекуване може да настъпи след няколко месеца.
При настъпила тежка деформация на стъпалото, може да се извърши оперативно лечение.
- Реконструктивна остеотомия – може да се извърши скъсяване или удължаване на костите на стъпалото или глезена, за да се стабилизират ставите.
- Корекция на луксация на става
- Артродеза – фиксиране на стави
- Екзостозектомия – отстраняване на костните израстъци
- Ампутация – отстраняване на част или на цялото ходило.
Превенция на стъпало на Шарко
На болните от диабет, при които е настъпила диабетна невропатия се препоръчва всеки ден да оглеждат стъпалата си, да спазват добра хигиена на краката, да носят удобни обувки и да избягват микротравмите.
