Инсулинова резистентност е налице, когато мускулните, мастните и чернодробните клетки не реагират адекватно на инсулиновия стимул. Инсулинът помага за транспортирането на глюкозата в клетките. При намалена чувствителност към инсулин, глюкозата не се усвоява от клетките и се повишава в кръвта. Бета-клетките на панкреаса произвеждат повече инсулин, за да се преодолее резистентността. Настъпва компенсаторна хиперинсулинемия. Високото ниво на инсулин намалява броя на инсулиновите рецептори и концентрацията на инсулин нараства още повече (възниква порочен кръг). Хиперинсулинемията при инсулиновата резистентност води до множество метаболитни последици. Когато бета-клетките се изтощат и не могат да произвеждат повече инсулин, настъпва хипергликемия и се развива захарен диабет тип 2.
Какви са главните симптоми на инсулинова резистентност?
Клиничните изяви на инсулиновата резистентност зависят от продължителността на състоянието, от нивото на функция на бета-клетките и от развитието на вторични заболявания, дължащи се на инсулинова резистентност.
Обикновено инсулиновата резистентност се развива постепенно и в началото липсват забележими симптоми. С прогресиране на състоянието обаче може да се появят различни симптоми, включително:
- хипертония (повишено артериално кръвно налягане) – над 130/80 mmHg
- дислипидемия – повишени триглицериди, понижен HDL (добър холестерол)
- хипергликемия (повишена кръвна захар)
- хиперурикемия (повишена пикочна киселина)
- увеличена обиколка на талията – над 80 см при жените и над 94 см при мъжете
- симптоми, характерни за синдрома на поликистозните яйчници – нередовен менструален цикъл, хирзутизъм, акне, алопеция.
- аcanthosis nigricans – потъмняване на кожата в областта на подмишниците, врата.
Много рядко инсулиновата резистентност е свързана с генетични синдроми. В тези случаи се наблюдават симптоми, характерни за съответния генетичен синдром, например:
- синдром на Rabson-Mendenhall – забавен растеж, липса на подкожна мастна тъкан, acanthosis nigricans, уголемени гениталии, хирзутизъм, аномалии на зъбите, груби черти на лицето
- синдром на Alstrom – нисък ръст, увреден слух, затлъстяване в детска възраст, кардиомиопатия и прогресивна белодробна, чернодробна и бъбречна дисфункция
- атаксия-телеангиектазия – двигателни нарушения, телеангиектазии, предразположеност към белодробни инфекции, злокачествени заболявания
- миотонична дистрофия – мускулна слабост, ранна катаракта
- синдром на Werner – признаци на преждевременно стареене
- лепреконизъм – необичаен вид на лицето, забавяне на растежа в ранна възраст, кожни аномалии, мускулна хипотрофия.
Прогресирането на инсулиновата резистентност може да доведе до преддиабет и диабет тип 2. Смята се, че инсулиновата резистентност предшества развитието на диабет тип 2 с 5 до 10 години. Появяват се класическите симптоми на диабет тип 2 – повишено отделяне на урина, постоянен глад, сухота в устата, отпадналост, замъглено виждане.
Инсулиновата резистентност може да повиши риска от поява на редица други заболявания или да възникне при друго заболяване.
Вторични заболявания, дължащи се на инсулинова резистентност
- метаболитен синдром
Метаболитният синдром (Х синдром) включва артериална хипертония, дислипидемия, абдоминално затлъстяване, хипергликемия. Всички те са рискови фактори за исхемична болест на сърцето. Счита се, че инсулиновата резистентност е в основата на компонентите на метаболитния синдром.
- синдром на поликистозни яйчници (PCOS)
Синдромът на поликистозните яйчници се характеризира с повишени мъжки полови хормони, менструални нарушения и ановулация. Инсулинова резистентност се установява при много от пациентите. Хиперинсулинемията е не само симптом на PCOS, но и основен двигател на състоянието. Високият инсулин може да наруши овулацията и да накара яйчниците да произвеждат излишен тестостерон.
- неалкохолна стеатозна болест на черния дроб (NAFLD)
Инсулиновата резистентност и натрупването на мазнини в черния дроб са тясно свързани. Връзката между NAFLD, метаболитния синдром и инсулинова резистентност е установена. Все още обаче няма категорични доказателства за това дали NAFLD е независим и значим рисков фактор за сърдечно-съдово заболяване.
- затлъстяване
Инсулиновата резистентност е тясно свързана със затлъстяването, особено абдоминалното затлъстяване. При затлъстели индивиди, мастната тъкан отделя молекули, които пречат на действието на инсулина, допринасяйки за инсулиновата резистентност.
- микроваскуларно заболяване (ретинопатия, невропатия или нефропатия)
- макроваскуларно заболяване (коронарна артериална болест, церебрално-съдова болест и периферна артериална болест).
