Начало Красота и здраве Паронихия – честа инфекция на ръцете

Паронихия – честа инфекция на ръцете

паронихия
паронихия

Паронихия е инфекция на проксималната и страничните нокътни гънки. Това състояние най-често възниква след различни манипулации или след травми, при които се нарушава целостта на епонихиума, затварящ пространството между корена на нокътя и намиращата се около него кожа. Нарушаването на защитната бариера между нокътя и нокътната гънка дава възможност за проникване на микроорганизми в параунгвалното тъканно пространство и за развитието на инфекция.

Заболяването се среща по-често при жени на средна възраст. Могат да се засегнат както ноктите на ръцете, така и на краката.

Какви са причините за паронихия?

Паронихията може да има инфекциозна и неинфекциозна етиология. Най-честите инфекциозни причинители са:

  • бактерии – Staphylococcus aureus, Streptococcus pyogenes, по-рядко Псевдомонас, Ентерококи
  • гъби – Candida
  • вируси – Herpes simplex virus.

Неинфекциозни причини за паронихия са например контактни иританти, прекомерна влага и лекарствена реакция. Някои лекарства, които се използват за лечение на някои видове рак или за потискане на имунната система (например след трансплантация на органи), могат да причинят паронихия.

Рискови фактори за развитие на паронихия:

Фактори, които повишават риска от развитие на паронихия са:

  • травма – при маникюр, педикюр, гризане на нокти, изкуствени нокти, задържано чуждо тяло, смучене на пръстите при деца
  • структурни аномалии – набраздени нокти, врастнал нокът
  • отслабени защитни сили, например при пациевни с диабет, ХИВ или злокачествени заболявания
  • професии, които изискват ръцете да бъдат потопени във вода продължително време, например миячи, домакини, чистачи, рибари, плувци.

Какви са симптомите на паронихия?

В зависимост от начина на протичане се различават остра и хронична паронихия.

  • Остра паронихия

Острата паронихия обикновено е бактериална инфекция, причинена главно от златистия стафилокок или от стрептококи. Среща се по-често при хора, които гризят ноктите си или често ги нараняват. Развива се бързо и обикновено преминава за няколко дни. Главните симптоми са болка, зачервяване и подуване на нокътната гънка. Понякога може да се формира абсцeс. Нокътната плочка може да се повдигне – онихолиза.

Острата паронихия, дължаща се на S. pyogenes, може да бъде придружена от повишена температура, лимфангит и леко увеличени лимфни възи. При инфекция с Herpes simplex virus може да има мехурчета.

Сериозно усложнение на острата паронихия е разпространяването на инфекцията и обхващане на околните тъкани, например подлежащите сухожилия.

  • Хронична паронихия

Хроничната паронихия продължава повече от 6 седмици. Преобладава при хора, които постоянно излагат ръцете си на вода или химически разтвори. Може да има и инфекциозна етиология, като най-често се касае за инфекция, причинена от гъбички от род Candida. Често се засягат няколко пръста едновременно.

При хронична паронихия нокътната гънка може да е зачервена и подута, но рядко има флуктуация. Нокътната плочка може да стане задебелена, изкривена, напречно набраздена.

Хроничната паронихия може да продължи няколко месеца. При предразположени пациенти са възможни рецидиви.

Основното усложнение при хронична паронихия е деформацията на ноктите. Често те са чупливи, изкривени, може да станат жълти или черни. Необходими са месеци, докато ноктите израстнат отново нормални.

Как се диагностицира паронихия?

Паронихията е клинична диагноза, като може да се подкрепи от лабораторни и микробиологични изследвания. Необходимо е добре снета анамнеза и физикален преглед. Инфекцията обикновено е очевидна, но наличието на абсцес не винаги е така ясно.

Какво е лечението при паронихия?

При остра паронихия, когато няма формиран абсцес, лечението може да включва:

  • потапяне на засегнатия пръст в топла вода за 10-15 минути, няколко пъти дневно
  • прилагане на локален антибиотик.

При наличие на абсцес лечението включва:

  • инцизия и дренаж – чрез скалпел се прави разрез, повдига се нокътната гънка и се евакуира насъбралата се гнойна колекция. Инцизията се извършва с локална анестезия.
  • прилагане на локални или перорални антибиотици.

Ако гнойната колекция частично отлепва нокътя, може да се изреже отделената част и да се даде път на гнойта навън. В случаите, когато нокътят е отслоен от натрупаната гной, премахването му е задължително.

Тъй като в повечето случаи хроничната паронихия се дължи на гъбична инфекция, то целта е нейното лечение с локални и перорални противогъбични средства.

Пациентите с хронична паронихия трябва да избягват травми на ръцете, да носят ръкавици при извършването на физическа работа, да пазят ръцете си сухи и чисти.