Паронихия е инфекция на проксималната и страничните нокътни гънки. Това състояние най-често възниква след различни манипулации или след травми, при които се нарушава целостта на епонихиума, затварящ пространството между корена на нокътя и намиращата се около него кожа. Нарушаването на защитната бариера между нокътя и нокътната гънка дава възможност за проникване на микроорганизми в параунгвалното тъканно пространство и за развитието на инфекция.
Заболяването се среща по-често при жени на средна възраст. Могат да се засегнат както ноктите на ръцете, така и на краката.
Какви са причините за паронихия?
Паронихията може да има инфекциозна и неинфекциозна етиология. Най-честите инфекциозни причинители са:
- бактерии – Staphylococcus aureus, Streptococcus pyogenes, по-рядко Псевдомонас, Ентерококи
- гъби – Candida
- вируси – Herpes simplex virus.
Неинфекциозни причини за паронихия са например контактни иританти, прекомерна влага и лекарствена реакция. Някои лекарства, които се използват за лечение на някои видове рак или за потискане на имунната система (например след трансплантация на органи), могат да причинят паронихия.
Рискови фактори:
Фактори, които повишават риска от развитие на паронихия са:
- травма – при маникюр, педикюр, гризане на нокти, изкуствени нокти, задържано чуждо тяло, смучене на пръстите при деца
- структурни аномалии – набраздени нокти, врастнал нокът
- отслабени защитни сили, например при пациевни с диабет, ХИВ или злокачествени заболявания
- професии, които изискват ръцете да бъдат потопени във вода продължително време, например миячи, домакини, чистачи, рибари, плувци.
Какви са симптомите на паронихия?
В зависимост от начина на протичане се различават:
- Остра паронихия
Острата паронихия обикновено е бактериална инфекция, причинена главно от златистия стафилокок или от стрептококи. Среща се по-често при хора, които гризят ноктите си или често ги нараняват. Развива се бързо и обикновено преминава за няколко дни. Главните симптоми са болка, зачервяване и подуване на нокътната гънка. Понякога може да се формира абсцeс. Нокътната плочка може да се повдигне – онихолиза.
Острата паронихия, дължаща се на S. pyogenes, може да бъде придружена от повишена температура, лимфангит и леко увеличени лимфни възи. При инфекция с Herpes simplex virus може да има мехурчета.
Сериозно усложнение на острата паронихия е разпространяването на инфекцията и обхващане на околните тъкани, например подлежащите сухожилия.
- Хронична паронихия
Тя продължава повече от 6 седмици. Преобладава при хора, които постоянно излагат ръцете си на вода или химически разтвори. Може да има и инфекциозна етиология, като най-често се касае за инфекция, причинена от гъбички от род Candida. Често се засягат няколко пръста едновременно.
При хронична паронихия нокътната гънка може да е зачервена и подута, но рядко има флуктуация. Нокътната плочка може да стане задебелена, изкривена, напречно набраздена.
Хроничната паронихия може да продължи няколко месеца. При предразположени пациенти са възможни рецидиви.
Основното усложнение при хронична паронихия е деформацията на ноктите. Често те са чупливи, изкривени, може да станат жълти или черни. Необходими са месеци, докато ноктите израстнат отново нормални.
Как се диагностицира паронихия?
Паронихията е клинична диагноза, като може да се подкрепи от лабораторни и микробиологични изследвания. Необходимо е добре снета анамнеза и физикален преглед. Инфекцията обикновено е очевидна, но наличието на абсцес не винаги е така ясно.
Какво е лечението?
При остра паронихия, когато няма формиран абсцес, лечението може да включва:
- потапяне на засегнатия пръст в топла вода за 10-15 минути, няколко пъти дневно
- прилагане на локален антибиотик.
При наличие на абсцес лечението включва:
- инцизия и дренаж – чрез скалпел се прави разрез, повдига се нокътната гънка и се евакуира насъбралата се гнойна колекция. Инцизията се извършва с локална анестезия.
- прилагане на локални или перорални антибиотици.
Ако гнойната колекция частично отлепва нокътя, може да се изреже отделената част и да се даде път на гнойта навън. В случаите, когато нокътят е отслоен от натрупаната гной, премахването му е задължително.
Тъй като в повечето случаи хроничната паронихия се дължи на гъбична инфекция, то целта е нейното лечение с локални и перорални противогъбични средства.
Пациентите с хронична паронихия трябва да избягват травми на ръцете, да носят ръкавици при извършването на физическа работа, да пазят ръцете си сухи и чисти.