Мастните жлези (glandula sebacaea) се разполагат в дермата. Тяхната роля е да произвеждат и отделят себум на повърхността на кожата. Намират се по цялото тяло, с изключение на дланите на ръцете и стъпалата на краката.
Изходните канали на мастните жлези се отварят в космените фоликули. Само мастните жлези, разположени по устните, главичката на пениса, препуциума, малките срамни устни и папилата на млечната жлеза се отварят директно на повърхността на кожата.
Мастните жлези са най-многобройни и най-продуктивни в определени области, като скалпа, лицето, гърдите и гърба. Най-големи са на челото, носа и горната част на гърба.
Активността на мастните жлези може да варира в зависимост от възрастта, хормоналните промени и други фактори. По време на пубертета поради хормоналните промени, активността на мастните жлези се увеличава, което може да доведе до мазна кожа и акне. Тяхната активност достига връх към края на второто десетилетие, след което не се променя съществено. Активността на мастните жлези намалява при жените след менопауза, а при мъжете след 70-годишна възраст.
Структура на мастните жлези
Мастната жлеза е малка, екзокринна жлеза. Състои се от няколко ацини, които имат общ изходящ канал. Ацините се състоят от три вида клетки (себоцити), които са разпределени в три концентрични зони.
- периферна зона
Състои се от недиференцирани пролиферативни клетки. Те имат сплескан вид и наличие на ядро. По време на процеса на диференциация тези клетки започват да се изпълват с липиди и се изтласкват към центъра на мастната жлеза в зоната на узряване.
- зона на узряване
По време на процеса на съзряване себоцитите стават по-големи, като постепенно се изпълват с липиди, а ядрата им изчезват.
- зоната на некроза
Веднъж узрели, себоцитите освобождават съдържащият се в тях секрет чрез холокринен процес. Той се състои в разкъсване на себоцитната мембрана и освобождаване на себума. Себумът попада в изходния канал на мастната жлеза и се отделя на повърхността на кожата.
Клетките на периферната зона непрекъснато се делят и възобновяват разрушените клетки. Така се осигурява непрекъснатата мастна секреция.
Състав на себума
Основните компоненти на себума са:
- триглицериди и свободни мастни киселини – около 45-60 %.
Триглицеридите са най-разпространените липиди в себума. Те се разграждат от кожните бактерии до свободни мастни киселини и глицерол. Свободните мастни киселини допринасят за киселинното рН на кожата, което помага за инхибиране на растежа на вредни бактерии.
- восъчни естери – 25-30%
Восъчните естери са уникални за себума и играят ключова роля в осигуряването на защитна и овлажняваща бариера на повърхността на кожата.
- сквален – 12-20%
Скваленът е естествен липид, който допринася за омазняването и защитата на кожата.
- холестерол и холестеролни естери – около 2-4%
Холестеролът и неговите естери са важни за поддържането на целостта на кожната бариера. Те също играят роля в регулирането на нивата на влажност на кожата.
Себумът може да съдържа още малки количества диглицериди, моноглицериди и други липиди. Може да включва и липофилни вещества като витамини и хормони.
Функции на себума
Основната функция на себума е да поддържа влажността на кожата и да я предпазва от увреждане от външни фактори. Себумът действа като естествен овлажнител, създавайки тънък защитен филм върху кожата, който помага за задържане на влагата. По този начин предотвратява изсушаването на кожата и помага да се запази нейната еластичност. Този липиден слой също така служи като бариера срещу вредни микроорганизми и замърсители, намалявайки риска от инфекция и раздразнение.
Себумът помага да се поддържа леко киселинното pH на кожата, което е важен фактор за защита срещу патогенни бактерии и гъбички.
Регулиране на производството на себум
Активността на мастните жлези се влияе от различни фактори, включително хормони, диета и условия на околната среда.
Хормонална регулация
Андрогените, особено тестостеронът, играят основна роля в регулирането на производството на себум. По време на пубертета повишените нива на андрогени стимулират мастните жлези да произвеждат повече себум, поради което юношите често имат мазна кожа и акне.
По време на менопаузата понижените нива на естроген могат да доведат до намалена секреция на себум, което често води до суха кожа. Обратно, определени състояния като синдром на поликистозните яйчници могат да доведат до повишени нива на андрогени. В резултат се повишава производството на себум.
Други регулаторни фактори
Други фактори, които регулират производството на себум са.
- ендогенни фактори
Някои нехормонални ендогенни липогенни фактори, като продуктите на метаболизма на мастни киселини, като холестерол или холекалциферол (витамин D), или някои молекули от семейството на ретиноидите и от неговите производни като ретиноева киселина, ретинол или витамин А също могат да повлияят продукцията на себум.
- екзогенни фактори (фактори на околната среда)
Климатичните и сезонните промени могат да повлияят на производството на себум. Например горещото и влажно време може да увеличи производството на себум, докато студените и сухи условия понякога могат да го намалят.
- излагане на ултравиолетови лъчи
Увреждането на кожата, причинено от слънчевата ултравиолетова радиация, също повлиява качеството на себума на повърхността на кожата.
- диета
Според някои проучвания, храните с висок гликемичен индекс и млечните продукти могат да увеличат производството на себум.
Прочетете за:
Акне
Акне – причини, видове
