Калият е главният катион на вътреклетъчното пространство – 98% от него се намират в клетките и само 2% в извънклетъчната течност. Транспортът на калия през клетъчната мембрана се осъществява по два начина:
- „изпомпване“ на натрия от клетката и обмяната му с калий, който навлиза във вътреклетъчното пространство;
- пасивно преминаване на калия от клетките в извънклетъчното пространство поради наличната концентрационна разлика.
При обичаен режим на хранене, ежедневно се приемат около 80-100 mmol К+ и също толкова се отделят от организма – 10% през червата и около 90% през бъбреците. При бъбречна недостатъчност нараства отделянето на К+ през гастроинтестиналния тракт. Около 70% от филтрирания през гломерулите К+ се реабсорбира в проксималния тубул, 20% се резорбират в хенлевата бримка. В дисталните тубули настъпва секреция на К+.
Показания за изследване: контрол при лечение с инфузионни разтвори, съдържащи К+; вливане на множество банки с консервирана кръв; нарушения на водноелектролитното равновесие; бъбречна недостатъчност; ендокринопатии, свързани с хипер- или хипоалдостеронизъм; лечение с дигиталисови медикаменти.
Подготовка на пациента: спазване на основните правила: пристягане на ръката не повече от 30s., прекратяване на пристягането веднага след пунктиране на вената, свободно изтичане на кръвта в епруветката, да не се потупва върху вената, болният да не „помпи с юмрук при наложен есмарх, отделяне на серума от съсирека до 1h. след вземането на кръвта, да не се използва калиева сол на ЕДТА за получаване на плазма.
Биологичен материал: серум, урина от 24 h.
Референтни граници:
Серум:
новородени недоносени 4,0-8,0 mmol/l
новородени 4,0-6,0 mmol/l
кърмачета 3,8-5,6 mmol/l
деца и възрастни 3,5-5,6 mmol/l
24-часова урина (възрастни) 35 – 90 mmol/24h
Ликвор 2,7-3,2 mmol/l
Клирънс на калий 0,5 ml/s
Хипокалиемия:
Серумен калий под 3,5 mmol/l.
Най-честите причини за намаляване на калия в организма са:
1. Недостатъчен внос чрез храната.
2. Повишена загуба на калий през стомашночревния тракт:
– тежка диария;
– злоупотреба със слабителни средства;
– обилно повръщане;
– малабсорбционен синдром;
– дренажи и фистули.
3. Повишена загуба през кожата:
– обилно изпотяване;
– обширно изгаряне;
– секретиращи рани.
4. Повишена загуба на калий през бъбреците:
– лечение с диуретици (салидиуретици);
– бъбречна недостатъчност – полиурична фаза;
– лечение с амфотерицин В, карбеницилин, гентамицин;
– осмотична диуреза (хипергликемия);
– нарушена тубулна функция (пиелонефрит, ренална тубулна ацидоза);
– повишена минералкортикоидна активност: първичен хипералдостеронизъм ( синдром на Соnn); вторичен хипералдостеронизъм; хиперглюкокортицизъм – болест и синдром на Иценко-Cushing; лечение с кортикостероиди.
5. Преразпределение на К+ от извън- във вътреклетъчното пространство:
– лечение с инсулин;
– след 2-3-дневно лечение с витамин В12 и фолиева киселина при предхождаш недоимък;
– остра алкалоза.
При хипокалиемия се наблюдават слледните симптоми: мускулна слабост, хипотония, сърдечна аритмия, запек, илеус, никтурия, полиурия, полидипсия.
Лечението се провежда с калиев хлорид.
Хиперкалиемия:
Серумен калий над 5,6 mmol/l.
Най-честите причини са:
1. Повишен прием на калий:
– вливане на инфузионни разтвори, съдържащи К+;
– лечение с калиеви пеницилини във високи дози, със съхраняващи калия диуретици, АСЕ инхибитори;
– вливане на големи количества консервирана („остаряла“) кръв – хемолиза.
2. Намалено отделяне на калий през бъбреците:
– остра (олигурична фаза) и хронична бъбречна недостатъчност;
– хипоалдостеронизъм (болест на Addison);
– лечение с диуретици, съхраняващи калия – спиронолактон, триамтерен, амилорид.
3. Преразпределение на К+ от вътре- в извънклетъчната течност:
– масивен разпад на тъкани (изгаряния, мускулни травми, тумори) или клетки (остро настъпила хемолиза, лечение с цитостатици);
– дефицит на инсулин;
– дигиталисова интоксикация;
– остра ацидоза;
– тъканна хипоксия.
При хиперкалиемия се наблюдават: адинамия, парестезии, парализи, запек. Поради опасност от сърдечна ритъмна смърт, хиперкалиемията представлява спешно състояние. При калий над 6 mmol/l настъпват ЕКГ промени: повишаване на Т- вълната, удължаване на РQ интервала, разширение на QRS комплекса, а накрая камерна тахикардия и камерно мъждене.За лечение на хиперкалиемията се използват: калциев глюконат, натриев бикарбонат, инсулин, йонообменни смоли, фуроземид.
Прочетете за:
Хипокалиемия (понижен калий)
Хиперкалиемия (повишен калий)
