Натрий

Натрият има основно значение за поддържане на осмоларитета на екстрацелуларната течност. Той обуславя възникването на акционния потенциал, транспорта на някои органични вещества през клетъчните мембрани, алкално-киселинното равновесие на кръвта, активността на някои ензими и др. Една трета от него е свързана с кристална­та структура на костите, а останалите две трети са в непрекъснат обмен между телесните пространства. 98% от извънкостния натрий е в извънклетъчната течност и само 2-3% – в клетките, т.е. натрият е основният катион на извънклетъчната течност. При дневен приема на 5-15g. готварска сол се приемат 2-6g. натрий.

Отделянето на натрия се осъществява от бъбреците, стомашно-чревния тракт и кожата (потта).

В регулацията на натриевата обмяна значение имат следните механизми:
– скорост на гломерулната филтрация;
– действие на алдостерона (ренин-ангиотензин-алдостерон);
– действие на натриуретичния хормон.

Показания за изследване:  контрол при инфузионно лечение; нарушения на водно-електролитното равновесие; полиурия; полидипсия; нарушения на алкално-киселинното състояние; хипертония; бъбречна недостатъчност; тубулни увреждания; ендокринни заболя­вания, засягащи продукцията на алдостсрон.

Подготовка на пациента: изследването на екскрецията на натрия чрез урината изисква дневен прием на натрий в рамките на нормата : 2-6g. т.е. 5 до 15g. готварска сол.

Биологичен материал: серум, урина събрана в продължение на 24 h., ликвор, пот.

Референтни граници:
Серум:
новородени                             130-155 mmol/l
кърмачета, деца и възрастни    136-151 mmol/l

Урина:                      120-220 mmol/24 h
Ликвор                      138-153 mmol/l
Пот                           около 50 mmol/l
Клирънс на натрий     0,017 ml/s

Хипонатриемия: серумен натрий под 135 mmol/l.
Най-честите причини за намаляване на натрия в организма са:

1. Извънбъбречни загуби на натрий. Загубата на натрий от организма надвишава тази на водата (хипонатриемия с хипотонична дехидратация). Количеството на извънклетъчната течност е намалено, а на вътреклетъчната – уве­личено.
– през гастроинтестиналния тракт (профузни диарии, повръщане, фистули – панкреасни, жлъчни, тънкочревни);
– през кожата (обилно потене при екстремни физически натоварвания, муковисцидоза, обширни изгаряния с излив на лимфа).

2. Загуба на вода и натрий през бъбреците, като загубата на натрия надвишава тази на водата (хипонатриемия с хипотонична дехидратация).Количеството на извънклетъчната течност е намалено, а на вътреклетъчната – увеличено.
– лечение с диуретици, внасяне на манитол, декстран, глюкоза;
– бъбречна тубулна ацидоза;
– кетонурия;
– метаболитна алкалоза;
– губещи натрий нефропатии;
– непълна обструкция на пикочните пътища;
– хипергликемия при  захарен диабет;
– хипофункция на надбъбречната кора;
– хипоалдостеронизъм.

3. Бъбречна задръжка на вода и натрий, като задръжката на вода надвишава тази на натрия (хипонатриемия с хипотонична хиперхидратация).Увеличено е количеството на извънклетъчната и на Вътреклетъчната течност.
остра и хронична бъбречна недостатъчност.

4. Извънбъбречна задръжка на вода и натрий, като задръжката  на вода надвишава тази на натрия (хипонатриемия с хипотонична хиперхидратация). Увеличен е обемът и на междуклетъчната и на  вътреклетъчната течност. Образуват се отоци.
– вродена сърдечна недостатъчност;
– декомпенсирана цироза на черния дроб;
нефрозен синдром.

5. Изолирана задръжка на вода (хипотонична хиперхидратация). Увеличен е обемът на извънклетъчната и на вътреклетъчната течност.
– повишена секреция на антидиуретичния хормон;
– прием на лекарства;
– есенциална хипонатриемия.

Клинични прояви на хипонатриемия: сух език, хипотония, тахикардия, адинамия, хемоконцентрация, метаболитна ацидоза,  крампи на мускулите на подбедрицата, повишаване на вътремозъчното налягане проявяващо се с главоболие, оток на папилите, замъгляване на съзнанието.
Лечението на хипонатриемията зависи от тежестта й и включва перорален прием на сол, инфузия на натриев хлорид и др.

Хипернатриемия: серумен натрий над 152 mmol/l.
Най-честите причини са:
1. Загуба на вода и натрий, като водните загуби надвишават тези на натрия  {хипернатриемия с хипертонична дехидратация). Количеството както на извънклетъчната, така и на вътреклетъчната течност е намалено.
– загуба на водя през гагтроинтестиналния тракт при диарии (у деца) или повръщане;
– загуба на вода през белите дробове (хиперпное) или кожата при обилни изпотявания (втрисане, тежки физически усилия).

2. Повишен прием или задръжка на натрий.
– повишен прием на натрий;
– първично повишение на минералкортикоидната активност -хиперглюкокортицизъм (синдром и болест на Cushing) хипералдостеронизъм (синдром на Соnn);
– вторично повишена минералкортикоидна активност.

3. Първично намалена гломерулна филтрация.
остър гломерулонефрит;
– остра бъбречна недостатъчност;
– хронична бъбречна недостатъчност – олигуричен стадий.

Хипернатриемията се проявява с: хиперволемия, хипертония, повишено централно венозно налягане, мускулни потрепвания, хиперрефлексия.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com