Начало Лабораторни изследвания Електролити и микроелементи Неорганичен фосфат

Неорганичен фосфат

В организма на възрастен човек се съдържа общо около 500-800g. фосфор. Фосфатът е предимно вътреклетъчен анион. Около 80%  от фосфата се намира в кости­те под формата на хидроксиапатит. Останалите 20% са включени във фософолипиди, нуклеотиди, фосфопротеини, нуклеинови киселини, макроергични съ­единения (креатинфосфат, АТФ). В извънклетъчната течност се намира много малка част, която се означава като „неорганичен фосфат“. Той е транспортната форма посредством която се резорбира фосфор за нуждите на организма, която се пренася между органите и клетките, и под която форма фосфорът се отделя от организма. Фосфатът се филтрира през гломерулите и 80-90% от него се реабсорбира обратно в проксималните тубули.

Показания за изследване: еднакви с тези на калция. Едновременното определяне на калций и фосфор се назначава при: съмнение за хипер- или хипопаратиреоидизъм; хиперкалциемия, малабсорбция, рахит, акромегалия, пациенти на парентерално хранене, бъбречни заболявания, при които е нарушена об­ратната реабсорбция в тубулите (тубулни ацидози, синдром на Fanconi).

Подготовка на пациента: съгласно изискванията към условията за вземане на венозна кръв и за събиране на 24-часова урина.

Биологичен материал: серум, плазма, урина (24h сборна). За получаване на плазма се използва само хепарин. Отделянето на серума и плазмата трябва да стане до 30 min след вземане на кръвта. Проби с липемия и хемолиза са непригодни за анализ. Урината трябва да бъде предварително подкислена c 6 mmol/l HCl.

Референтни граници:
Серум
новородени               1,40-2,78 mmol/l
     кърмачета                 1,30-2,30 mmol/l
деца                         1,10-1,90 mmol/l
възрастни                  0,77-1,36 mmol/l

venitibg

Урина от 24 h                                  10,9-32,3mmol/l
Клирънс на неорганичен фосфат       0,140-0,151ml/s

Хипофосфатемия: серумната концентрация на фосфора е под 0,77 mmol/l
Най-честите причини са:
1. Първичен  хиперпаратиреоиоизъм.
2. Вторичен  хиперпаратиреоидизъм.
3. Синдром на малабсорбция.
4. Недоимък на витамин D (рахит).
5. Hарушена тубулна реабсорбция на фосфата (тубулни ацидози, синдром на Fanconi).
6. Хиперкортицизъм, лечение с глюкокортикоиди.
7. Тумори с костни метастази.
8. Хронично приемане на антиацидни препарати (алуминиев карбо­нат, магнезиев или алуминиев хидрохсид).
9. Алкалоза.
10. Инфузия на значителни количества глюкозни разтвори, както и при прилагане на инсулин, поради увеличено постъпване на фосфат в клетките.
11. Хроничен алкохолизъм.

Клиничната симптоматика при тежка хипофосфатемиясе изразява в слабост и болки в мускулите, обърканост, дезориентация, гърчове и кома.
Лечението на тежката хипофосфатемия се провежда с интравенозно вливане на фосфати.

Хиперфосфатемия: серумната концентрация на фосфора е над 1,36 mmol/l.
Най-честите причини са:
1. Бъбречна недостатъчност (намален фосфатен клирънс поради намалена гломерулна филтрация).
2. При заболявания водещи до хиперкалциемия с изключение на пър­вичния хиперпаратиреоидизъм.
3. Хипопаратиреоидизъм.
4. Повишена активност на соматотропния хормон.
5. Намалено действие на естрогените (менопауза).
6. Ацидоза.
7. Тъканно разграждане (химиотерапия на злокачествени тумори).
8. В някои случаи на лимфобластна пролиферация (незрелите лимфобласти имат четири пъти по-голямо количество фосфати, в сравнение със зрелите лимфоцити).

Хиперфосфатемията обикновено е свързана с понижение на серумната концентрация на калция. Появяват  се калциевофосфатни отлагания  в меките тъкани (съдове, съединителна тъкан около ста­вите, бъбречни тубули и др.).
При тежка хиперфосфатемия и липса на бъбречна недостатъчност излъчването на фосфатите с урината се форсира чрез инфузия с физиологичен разтвор и диуретик.
При наличие на бъбречна недостатъчност се провежда хемодиализа.