Амилазата е ензим, който се синтезира в панкреаса и хидролизира алфа-връзките в скорбялата. Слюнчената амилаза се синтезира и секретира от паротидните жлези. Тя има същата функция, но е с различна от панкреасната амилаза електрофрретична подвижност (паротиден изоензим). Има и още няколко изоензима и една форма на макроамилаза, която представлява комплекс с имуноглобулини на пациента. За разлика от амилазата, която е нискомолекулна и се излъчва през бъбреците, макроамилазата има значително по-бавно излъчване, което може да създаде интерпретационни проблеми.
Показания за изследване: Основното показание е диференциална диагноза на острия панкреатит от други остри коремни заболявания.
Биологичен материал: Кръв се взема при стандартни условия и определянето се извършва в серум, при грижливи мерки да не попадне в материала слюнка или NaCl . При същите условия се определя и амилазата в урина.
Лекарствена интерференция: Остатъци от NaCl силно активират слюнчената и панкреасна амилази. Попадането на слкзнка в серума също може да провали изследването. Captopril, Cimetidine, Codrin и. кортикостероиди интерферират положително, а анаболните стероиди – отрицателно.
Референтни граници: При субстрат пара-нитрофенил-малтохептаозид, границите в серум са до 96 U/l, а в урина – до 460 U/l.
Значение има предимно определянето на амилаза в серума.
1. Увеличение от 10 пъти над горната референтна граница:
– остър панкреатит (измерване излъчването на амилаза с урината може да даде ретроспективна информация за криза на остър панкреатит).
2. Увеличение 5-10 пъти над горната референтна граница:
– перфорирала дуоденална язва;
– чревна обструкция и други остри стомашно-чревни заболявания;
– остра бъбречна недостатъчност;
– диабетна кетоацидоза.
3. Увеличение до 5 пъти над горната референтна граница:
– паротит и други причини за възпаление на слюнчените жлези;
– хронична бъбречна недостатъчност;
– макроамилаземия;
– морфинизъм (спазъм на сфинктера на Oddi).
