Алкалната фосфатаза хидролизира различни фосфатни естери и осъществява трансфера на фосфатни радикали върху друг акцептор при алкално рН. Най-висока активност на АФ има в черен дроб, кости (остеобласти), плацента и чревен епител. АФ се описва като тетрамер, здраво свързан с хидрофобна част от молекулата си към мембранните структури на клетката. Под влияние на фосфолипази С и D, хидрофилната (водно-разтворима) част на молекулата се освобождава и попада в циркулацията, като димер съдържащ два атома Zn и един Мg.
Показания за изследване: диференциална диагноза на жълтеница (холестаза или хемолиза), съмнение за рахит и други костни увреждания.
Биологичен материал: Кръв се взема при стандартни условия и АФ се изследва в серум или плазма, без хемолиза или хиперлипемия.
Лекарствена интерференция: Някои антикоагуланти (цитрат и оксалат), хемолиза, хиперлипемия и хипербилирубинемия потискат активносста в серума. Аскорбиновата киселина, ацетилсалицилова киселина, Amiodarone, Carbamazepine и много други лекарства интерферират положително, а Theophylline, Clofibrate, кортикосстероиди, естрогени, пероралниконтрацептиви – отрицателно.
Референтни граници:
Зависят от метода и имат изразени възрастови особености. При DЕА-буфер и 37 °С:
- за възрастни мъже и жени: 98-279 U/l
- за подрастващи и бременни: 190-1000 U/l
Повишена активност на алкална фосфатаза (АФ) в серума у подрастващи (усилената остеобластна активност) и при бременност (от плацентарен произход) е физиологично.
Увеличение повече от 5 пъти над горната референтна граница:
- брлест на Peget (активираните остеокласти разрушават и резорбират костната тъкан, което предизвиква активиране на остеобластите с увеличение на АФ в серума);
- остеомалация и рахит (по сходен механизъм);
- интра- и екстра- хепатална холестаза (увеличение на жлъчни киселини и соли в интерстициума “излющва” мембранната АФ от чернодробните клетки, което индуцира синтезът им и увеличава ензима в серума);
- чернодробна цироза (по сходен механизъм).
Увеличение до 5 пъти над горната референтна граница:
- първични и вторични костни тумори;
- първичен хиперпаратиреоидизъм с костно засягане;
- зарастващи костни фрактури;
- остеомиелит;
- тумори, абсцеси и други обемни процеси в черния дроб;
- вирусен и други хепатити;
- визпалителни чревни заболявания.
Намалението на алкална фосфатаза (АФ) няма практическо значение.Някои форми на АФ се увеличават при злокачествени заболявания, но използването им като туморни маркери не дава сигурна информацията.
Прочетете за:
Повишена алкална фосфатаза
