Алкалната фосфатаза хидролизира различни фосфатни естери и осъществява трансфера на фосфатни радикали върху друг акцептор при алкално рН. Най-висока активност на АФ има в черен дроб, кости (остеобласти), плацента и чревен епител. АФ се описва като тетрамер, здраво свързан с хидрофобна част от молекулата си към мембранните структури на клетката. Под влияние на фосфолипази С и D, хидрофилната (водно-разтворима) част на молекулата се освобождава и попада в циркулацията, като димер съдържащ два атома Zn и един Мg.

Показания за изследване: диференциална диагноза на жълтеница (холестаза или хемолиза), съмнение за рахит и други костни увреждания.

Биологичен материал: Кръв се взема при стандартни условия и АФ се изследва в серум или плазма, без хемолиза или хиперлипемия.

Лекарствена интерференция: Някои антикоагуланти (цитрат и оксалат), хемолиза, хиперлипемия и хипербилирубинемия потискат активносста в серума. Аскорбиновата киселина, ацетилсалицилова киселина, Amiodarone, Carbamazepine и много други лекарства интерферират положително, а Theophylline, Clofibrate, кортикосстероиди, естрогени, пероралниконтрацептиви – отрицателно.

Референтни граници: Зависят от метода и имат изразени възрастови особености. При DЕА-буфер и 37 °С:

  • за възрастни мъже и жени: 98-279 U/l
  • за под­растващи и бременни: 190-1000 U/l

Повишена активност на АФ в серума у подрастващи (усилената остеобластна активност) и при бременност (от плацентарен произход) е физиологично.

Увеличение повече от 5 пъти над горната референтна граница:

  • брлест на Peget (активираните остеокласти разрушават и резорби­рат костната тъкан, което предизвиква активиране на остеобластите с увеличение на АФ в серума);
  • остеомалация и рахит (по сходен механизъм);
  • интра- и екстра- хепатална холестаза (увеличение на жлъчни киселини и соли в интерстициума “излющва” мембранната АФ от чернодробни­те клетки, което индуцира синтезът им и увеличава ензима в серума);
  • чернодробна цироза (по сходен механизъм).

Увеличение до 5 пъти над горната референтна граница:

  • първични и вторични костни тумори;
  • първичен хиперпаратиреоидизъм с костно засягане;
  • зарастващи костни фрактури;
  • остеомиелит;
  • тумори, абсцеси и други обемни процеси в черния дроб;
  • вирусен и други хепатити;
  • визпалителни чревни заболявания.

Намалението на АФ няма практическо значение.Някои форми на АФ се увеличават при злокачествени заболявания, но използ­ването им като туморни маркери не дава сигурна информацията.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com