Начало / Лабораторни изследвания / Ензими в кръвен серум / Лактатдехидрогеназа – ЛДХ (LDH)

Лактатдехидрогеназа – ЛДХ (LDH)

юли 7, 2013

Лактатдехидрогеназа (ЛДХ) е оксидоредуктаза с коензим никотин-амидадениндинуклеотид (NAD). Тя катализира двупосочно прехода от аеробна към анаеробна гликолиза (лактат – пируват). Разположена е в цитозола и структурно представлява тетрамер изграден от два вида субединици, сърдечен тип – Н с висока анодна електрофоретична подвижност („бър­за“), която е разпространена в тъкани с предимно аеробен метаболизъм (ми­окард, бъбреци, бял дроб), и мускулен тип – М, електрофоретично „бавна“, в тъкани с предимно анаеробен метаболизъм (скелетни мускули, че­рен дроб, еритроцити). В много тъкани, както и в серум, ЛДХ се среща като 5 изоензима, поради съществуването на хибридни форми с по-ниска електро­форетична подвижност от Н4 (ЛДХ1); Н3М (ЛДХ2), Н2М2 (ЛДХ3), НМ3 (ЛДХ4) и М4 (ЛДХ5). Особена форма се установява в тестиси и спермална течност, но тя няма особено клинично значение.

Показания за изследване: ЛДХ и ХБДХ са добър ретроспективен показател за инфаркт на миокарда. Потвърждават наличието на мускулни увреждания, мегалобластни и хемолитични анемии.

Биологичен материал: Кръв се взема при стандартни условия и се отделя плазма или серум без хемолиза.

Лекарствена интерференция: Артифициалната хемолиза е чест източник за фалшиво положителни резултати. Железни срли, Allopurinolq, ацетилсалицилова киселина, някои антибиотици и орални контрацептиви интерферират положително, Amikacin, Clofibrate и др. – отрицателно.

Референтни граници:

ЛДХ на 37 ºС с пирувт за субстрат има граници 200-460 U/l и почти два пъти по-ниски при използване на лактат за субстрат. Границите на ХБДХ са 100-200 U/l. Процентът на изоензимите в серума сил­но зависят от използваната техника и е приблизително за Н4 – 20-35%, за НзМ – 32-40%, за Н2М2 – 17-20%, за НМ3 – 3-12% и за М4 – 4-12%.

Увеличена активност 10 пъти над горната референтна граница на лактатдехидрогеназа:

  • напреднала мегалобластна анемия (предимно средните изоензими).

Увеличение 5-10 пъти над горната референтна граница на лактатдехидрогеназа:

  • инфаркт на миокарда (предимно бързите изоензими и алфа-ХБДХ), об­щата ЛДХ надхвърля горна референтна граница след 12-14 часа и се нормализира към 12-25-ти ден, алфа-ХБДХ следва сходна динамика, но по средата на периода увеличението й е по-силно изразено;
  • мускулни травми, миозити и други мускулни заболявания (за сметка на  бавните изоензими, които имат кратък живот в серума);
  • хемолитични анемии – от еритроцитен произход;
  • остри панкреатити (предимно средните изоензими);
  • тежък токсичен хепатит (предимно бавните изоензими – ЛДХ-М4).

Увеличение до 5 пъти над горната референтна граница:

  • инфекциозна мононуклеоза;
  • чернодробни паренхимни увреждания (за сметка на бавните изоензими М4 и НМ3, които имат кратък живот в кръвта);
  • у възрастни лица с диспептичен синдром насочва към първичен или метастатичен рак на черния дроб, особено при нормални или леко увели­чени трансаминази (несигурен показател).

Намалената активност обикновенo няма клинично значение.

Последни публикации