Еритроцитите (червени кръвни клетки) са безядрени клетки с форма на двойно вдлъбнати дискове, с диаметър около 7 μm. Съдържат хемоглобин, който пренася кислород от белия дроб до тъканите.
Референтната им стойност е: за мъже – 4,6-6,1 х 1012/l, за жени – 4,2-5,4 х 1012/l.
Броят на еритроцитите е намален (еритроцитопения) при анемия. Относителна (лъжлива) еритроцитопения се наблюдава при хиперхидратация след инфузия на големи количества разтвори, при някои форми на сърдечна недостатъчност, при бременност.
Увеличен брой еритроцити (еритроцитоза, полиглобулия) се среща при: полицитемия вера, вродени сърдечни пороци, хронична обструктивна белодробна болест, синдром на Cushing и др. Относителна (лъжлива) еритроцитоза се наблюдава след загуба на течности и намаляване на плазмения обем (обилно повръщане, диария, диуретично лечение).
Еритроцитни индекси:
1. МСV – среден обем на еритроцита. Референтна стойност: 82-98 fl.
2. МСН – средна концентрация на хемоглобин в средния еритроцит. Референтна стойност: 28-33 pg.
3. МСНС – средна концентрация на хемоглобин в еритроцитите. Референтна стойност: 330-350 g/l.
4. RDW – ширина на еритроцитното разпределение. Референтна стойност: 11,60-13,70 %.
Според еритроцитните индекси – МСV, МСН и МСНС анемиите се разделят на:
1. Микроцитни, хипохромни (намалени еритроцитни индекси):
– желязодефицитни анемии;
– анемии при хронични инфекции;
– таласемия;
2. Нормоцитни, нормохромни (нормални еритроцитни индекси):
– някои хемолитични анемии;
– апластични анемии;
– миелодиспластичен синдром;
3. Макроцитни, хиперхромни (повишени еритроцитни индекси ):
– мегалобластни анемии;
Морфология на еритроцитите.
Промените в морфологията на еритроцитите могат да бъдат:
1. Промени в размера и формата:
– микроцит – еритроцити с нормална форма, но намален диаметър (под 7 μm), с централно просветляване. Напр. при желязодефицитна анемия.
– микросфероцит – еритроцити с диаметър 3-6 μm, липсва централно просветляване. Напр. при наследствена микросфероцитоза.
– макроцит – еритроцити с диаметър над 8,5 μm. Напр. при остра следкръвоизливна анемия, чернодробни заболявания.
– мегалоцит – еритроцити с диаметър над 11 μm. При мегалобластни анемии.
– елиптоцит (овалоцит) – еритроцити с овална форма. При наследствена елиптоцитоза.
– анизоцитоза – наличие на еритроцити с различна големина. Среща се при всяка анемия.
– пойкилоцитоза – еритроцити с неправилна, некръгла форма. При всяка тежка анемия.
– шизоцити – фрагментирани еритроцити. При хемолитично-уремичен синдром, синдром на Moschkowiz, при изкуствени сърдечни клапи.
– стоматоцити – еритроцити с цепнатовидно просветляване. При наследствена стоматоцитоза.
– дрепаноцити (сърповидни) – еритроцити със форма на сърп. При хемоглобиноза S.
– акантоцити – еритроцити с 5-15 остри израстъци. При акантоцитоза.
– дакроцити – еритроцити с капковидна форма. Напр. при остеомиелофиброза.
– шлемовидни- еритроцити с форма подобна на шлем. При микроангиопатични хемолизи.
2. Промени в оцветяването на еритроцитите:
– хипохромия – бледо оцветени. При желязодефицитна анемия.
– анулоцити (песарни форми) – хемоглобин по периферията на еритроцита като пръстен, централно просветляване над 2/3 от диаметъра. При тежки анемии.
– таргетни – хемоглобинът е периферно и централно разположен, а между двете зони има пръстеновидно просветляване. При таласемии.
– полихроматофилни – синьо-виолетово оцветяване. При анемии с повишена регенерация на костния мозък.
3. Включвания в еритроцитите:
– базофилно пунктирани еритроцити – имат 5-10 синьо оцветени петънца. Срещат се при оловно отравяне, пернициозна анемия.
– телца на Howell-Golly – 1-3 синьовиолетови включвания. При пернициозна анемия, някои хемолитични анемии.
– пръстени на Cabot-Schleip – бледорозови елипси (остатъци от ядрената мембрана). При пернициозна анемия, оловно отравяне, хемолитични анемии.
– телца на Heinz – ексентрични тъмносини петънца. При медикаментозни хемолитични анемии.
