Начало Лабораторни изследвания Показатели на кръвосъсирването Фибриноген

Фибриноген

Определение: Изследването на фибриноген представлява клинико-лабораторен тест, с чиято помощ се прави оценка на процеса на кръвосъсирване. Фибриногенът е хемостазен показател, известен като фактор I от коагулационната каскада. Произвежда се в черния дроб и представлява 5% от всички белтъци в плазмата. Изпълнява редица важни роли:

1. Взема участие в съсирването на кръвта – под действието на тромбина фибриногенът се превръща във фибрин. Формира се мрежа от тромбоцити (кръвен съсирек), която се стабилизира и става неразтворима с помощта на фактор XIII (фибрин-стабилизиращ фактор). Предпазването от хиперкоагулация (свръхсъсирваемост) става благодарение на процеса фибринолиза, който протича нормално в здравия организъм. При него фибринът се разгражда от серия от продукти под действието на плазмина до фибринови мономери.

2. Фибриногенът е показател на възпаление – увеличава се в острата фаза на възпалението.

3. Високите му нива са рисков фактор за развитие на атеросклероза, сърдечни заболявания и мозъчно-съдови инциденти.

Показания:
Измерването на нивата на фибриноген се извършва в следните случаи:

  • Клинични съмнения за хипо-, афибриногенемия или дисфибриногенемия
  • При хеморагични диатези и тромбемболични заболявания
  • Изследване при ДИК – синдром
  • Съмнение за нарушение на кръвосъсирването, свързано с вроден недоимък на фактор XIII
  • Контрол на промените в кръвосъсирването и фибринолизата при лечение с фибринолитици
  • Препоръчва се да се изследва профилактично при пациенти, при които има повишен риск от развитие на тромбемболични инциденти

Най-често фибриноген се изследва след установяване на отклонения от нормата в резултатите за протромбиново време (PT), активирано парциално тромбопластиново време (APTT), тромбиново време (ТТ). При нормален брой тромбоцити и удължено време на кървене също може да се касае за намаление или липса на фибриноген.

Метод на провеждане на изследването:
Предварителна подготовка

  • Ако провеждате лечение с антикоагуланти е задължително да уведомите лекаря си, тъй като това може да е свързано с повишена тенденция към кървене след вземане на кръвна проба.
  • Изследването се провежда сутрин на гладно

Техника на провеждане:

  • поставя се еластичен маншет на ръката, почиства се със спирт зоната, където ще бъде извършена венепункцията
  • взема се кръвна проба
  • венозна кръв от радиалната вена на ръката
  • при кърмачета и малки деца се взема капилярна кръв от безименното пръстче или палеца на ръката
  • поставя се чисто памуче и се притиска леко за няколко минути
  • пробата се изпраща за лабораторен анализ с помощта на специфични реактиви – изролзват се следните коагулометрични методики:

1. Хронометричен метод по Клаус – в разредена 1:10 плазма се прибавя висококонцентриран разтвор на тромбин, който превръща фибриногена във фибрин. Времето на съсирване е обратнопропорционално на концентрацията на фибриноген.

2. На базата на протромбиновото време (PT) се изчислява нивото на функционално активния фибриноген.

Резултати:
Референтите стойности се отчитат в грам на литър – 2,0– 4,0 g/L.
Повишаване нивата на фибриноген могат да настъпят при редица физиологични състояния:

  • Напреднала възраст
  • Менопауза
  • Затлъстяване
  • Бременност – при бременни жени фибриногенът се покачва като израз на повишена възпалителна активност. Не е израз на заболяване.

Отклоненията от нормалните стойности могат да бъдат количествени и качествени:
1. Количествени промени – могат да бъдат провокирани от:

  • Хипо- или афибриногенемия (вродено намаление или пълна липса на фибриноген в кръвната плазма)
  • При чернодробни заболявания – нарушава се нормалната продукция на фибриногена в черния дроб
  • ДИК-синдром
  • Нарушена фибринолиза
  • Тромболитична терапия – прием на ацетизал, аспирин, клопидогрел (Plavix), индобуфен, дипиридамол (Antistenocardin), тиклопидин (Aclotin).

2. Качествени промени – представляват нарушения, при които се образува неактивен фибриноген. Наричат се дисфибриногенемии и могат да бъдат вродени или придобити (при чернодробни заболявания, възпалителни реакции).

Повишени нива на фибриноген (хиперфибриногенемия) се наблюдават в следните случаи:

  • Остри възпалителни и инфекциозни заболявания – фибриногенът е острофазов белтък
  • Травми
  • Миокарден инфаркт, мозъчен инсулт – установена е пряка зависимост между високите нива на фибриноген като рисков фактор за възникване и тежестта на периферните съдови нарушения.
  • Флебит
  • Злокачествени заболявания
  • Захарен диабет
  • Ревматични заболявания
  • Колагенози
  • Гломерулонефрит
  • Тютюнопушене.

Усложнения: Рисковете при вземане на кръвна проба за изследване са минимални. Възможните усложнения са следните:

  • подуване, кръвонасядане или формиране на неголям хематом на мястото на пункцията
  • развитие на флебит (инфектиране на вената). Поставя се топъл компрес върху мястото няколко пъти дневно, което подпомага по-бързото излекуване.
  • при прием на аспирин или антикоагуланти (варфарин) е възможно да има по-продължително кървене. Изключително важно е да информирате лекуващия лекар, ако приемате такива лекарства.