Начало Лабораторни изследвания Хормонални изследвания Фоликулостимулиращ хормон (ФСХ, FSH)

Фоликулостимулиращ хормон (ФСХ, FSH)

Хипоталамусът и хипофизата са структури, разположени в основата на междинния мозък със специфична анатомична връзка помежду си. В хипоталамуса се синтезират хормони, наречени либерини и статини. Либерините или рилизинг факторите стимулират продукцията на хормони от хипофизата, а статините потискат освобождаването им.

Фоликулостимулиращият и лутеинизиращият хормон се отделят от предния дял на хипофизата (аденохипофиза) под въздействието на гонадотропин рилизинг фактор, секретиран от хипоталамуса. Те влияят върху яйчниковите структури за производството на женските полови хормони – ФСХ стимулира секрецията на естрогените, а ЛХ – на прогестерона. В различните етапи на месечния цикъл нивата на ФСХ и ЛХ имат характерен месечен ритъм. Във фазата преди овулация, яйчниковият фоликул претърпява серия от трансформации под действието основно на фоликулостимулиращия хормон. След пълното „узряване” на фоликула, се освобождава готовата яйцеклетка, процесът се нарича овулация. Във втората част на месечния цикъл (трета и четвърта седмица) остатъците от яйчниковия фоликул формират жълтото тяло. През лутеалната (пост-овуларна) фаза хормоните сменят ролите си. Нивото на лутеинизиращия хормон се повишава, което стимулира жълтото тяло да секретира прогестерон. Прогестеронът изпълнява ролята на протектор на бременността и има важна функция при настъпване на оплождане.

Фоликулостимулиращият хормон изпълнява важна биологична роля както при жените, така и при мъжете:

  • При жените – ФСХ контролира менструалния цикъл и производството на яйцеклетки. Количеството на хормона варира в рамките на месечния цикъл, като е най-високо непосредствено преди овулацията.
  • При мъжете – ФСХ контролира сперматогенезата, като влияе върху превръщането на половите клетки в зрели сперматозоиди. Количеството на хормона при мъжете остава постоянно.

Регулацията на секрецията на ФСХ се осъществява двупосочно:

  • От една страна гонадолиберинът от хипоталамуса стимулира отделянето на ФСХ и ЛХ от хипофизата, а те предизвикват синтез на естрогени и прогестерон от яйчниците.
  • От друга страна на принципа на отрицателната обратна връзка при повишаване концентрацията на естрогените или прогестерона се потиска продукцията на съответните хормони от хипофизата

Показания:
Изследването на нивата на ФСХ сеизвършва в следните случаи:

  • При заболявания, протичащи с хормонални смущения – овариална недостатъчност и нередовен цикъл
  • Преждевременен климактериум при жените
  • За откриване причината за стерилитет
  • Диагностициране на заболявания на хипофизата
  • При установявяне на ранен или късен пубертет.

Биологичен материал: Кръв се взема от радиалната вена на ръката чрез венепункция.

Лекарствена интерференция: Възможно е резултатите от изследването да са неточни в следните случаи:

  • Прием на някои медикаменти – леводопа, дигиталисови препарати, циметидин, кломифен
  • При лечение с хормонални препарати – тестостерон, естрогени, прогестерон
  • При провеждане на изследване с радиоактивни вещества през последната седмица
  • При пушачи.

Референтни граници:
Нормалните стойности на ФСХ са следните:

  • Жени в детеродна възраст
    – Фоликулатна фаза – 2-15 IU/L
    – Пик – 22-57 IU/L
    – Лутеална фаза – 1-16 IU/L
  • Жени в менопауза – 14-52 IU/L
  • Мъже – 1-8 IU/L
  • Деца преди пубертет – 0,5 – 4 IU/L

Референтните стойности варират в зависимост от лабораторията, затова се съблюдават нейните данни.

Увеличените нива на ФСХ могат да се дължат на:

  • При жени – смутена функция на яйчниците, настъпване на менопауза.
  • При мъже – неправилно функциониране на тестисите, увреждане на тестисите вследствие на заболяване или след лечение (лъчелечение, химиотерапия, злоупотреба с алкохол), синдром на Клайнфелтер (генетично заболяване, което е разпространено само сред мъжете, най-честата причина за възникването му е неразделянето на Х хромозомите).
  • При деца – ранен пубертет.

Понижена секреция на ФСХ може да е следствие от:

  • Увреждане на хипофизата
  • Наличие на тумор, който смущава нормалната хормонална продукция
  • Нарушена или липсваща овулация, липса на производство на сперма
  • Гладуване или изключително ниско тегло
  • Преживян силен стрес.