Начало Лабораторни изследвания Небелтъчни азотсъдържащи вещества Креатинин

Креатинин

Креатининът е крайният метаболит на мускулния креатинфосфат. Количеството на образувания за едно денонощие креатинин зависи от мускулната маса на индивида. Затова при мъжете стойностите му са малко по-високи в сравнение с жените. Нивото му в циркулиращата кръв е относително постоянно. Екскретира се  почти изцяло чрез гломерулна филтрация и не се реабсорбира в тубулите. Нивото му в кръвта е основен показател за функцията на бъбреците.

Показания за изследване: заболявания на бъбреците, бъбречна недостатъчност.

Подготовка на пациента: съгласно изискванията към условията за вземане на биологичен материал за изследване.

Биологичен материал: серум, урина.

Референтни граници:
Серум:
новородени               63-125 µmol/l
кърмачета до 12 м.    18-42 µmol/l
1 – 5 години               26-53 µmol/l
6 – 12 години             18-71 µmol/l
13 – 16 години           53-97 µmol/l
възрастни                 44-134 µmol/l

Урина:
мъже   13,2-17,6 mmol/l  (1,5-2,0 g/24 h)
жени   7,1-13,2 mmol/l  (0,8-1,5 g/1)
Креатининът в серума има денонощен ритъм. Концентрацията му в серума е най-висока вечер, а най-ниска – сутрин.

Повишена серумна концентрация на креатинин при:
– гломерулонефрити;
– пиелонефрити;
– остра тубулна некроза;
– обструктивен синдром – нефролитиаза, простатен аденом и карцином;
– намален приток на кръв към бъбреците при: шок, дехидратация, застойна сърдечна недостатъчност, атеросклероза;
– мускулни травми;
– тежко физическо натоварване.

Понижена серумна концентрация на креатинин се среща рядко:
– при заболявания, свързани с намаляване на мускулната маса;
– по време на бременност.