Албуминът се синтезира в хепатоцитите (чернодробните клетки). Представлява над ½ от серумните протеини. Има молекулна маса 66 000 Da. Поддържа колоидоосмотичното налягане на вътресъдовата течност ( задържа течностите в съдовете). При понижаване на албумина до 50% или повече от референтните стойности се развиват отоци. Албуминът е транспортен белтък за мастни киселини, билирубин, салицилова киселина, Са2+ и Мg2+ , прогестерон, витамини.
Показания за изследване: нарушения във водно-електролитното равновесие; загуба на албумин от вътресъдовото пространство; оценка на белтъчния метаболизъм.
Биологичен материал: серум, урина.
Лекарствена интерференция: Лекарства, които могат да повишат албумина са: анаболни стероиди, андрогени, растежен хормон, инсулин.
Референтни граници: 35-55 g/l
Хипоалбуминемия (понижен албумин):
- при чернодробни заболявания (понижен синтез) – хепатит, цироза
- гломерулонефрити или нефрозен синдром (повишена загуба)
- гладуване (неадекватен прием на аминокиселини)
- гастроинтестинални заболявания (загуба на междуклетъчна течност и малабсорбиия)
- изгаряния (повишена загуба)
- малигнени тумори; хипертиреоидизъм; хиперкортицизъм (повишено разграждане)
- абсцеси, ексудати, асцит (усилено преминаване на албумин в междуклетъчното пространство или в телесните кухини)
- повишена пропускливост на капилярната стена и преминаване на албумин в междуклетъчното пространство (остри и хронични възпалителни заболявания, белодробна туберкулоза, остър миокарден инфаркт, след травми и оперативни интервенции, сърдечносъдова недостатъчност, сепсис, остър гломерулонефрит)
- генетичен дефект.
Понижението на албумина при хиперхидратация е релативно. Понижен албумин има по време на бременност.
Не е позната абсолютна хипералбуминемия. Възможно е установяване на по-висока концентрация при терапевтично внасяне на албумин. Обикновено хипералбуминемията е релативна и е при дехидратация.