Представлява гликопротеин, който съществува в 3 различни фенотипа. Синтезира се в черния дроб. При разрушаване на еритроцитите (хемолиза) се освобождава хемоглобин в кръвта. Хаптолобинът се свързва със свободния хемоглобин и го пренася до черния дроб.
Хахтоглобинът се отнася към острофазовите протеини, което означава, че се повишава при остър възпалителен процес, при ревматоиден артрит, улцерозен колит.
Показания за изследване: при хемолитични процеси; за оценка на ревматични заболявания.
Биологичен материал: серум
Лекарствена интерференция: Лекарства, които могат да понижат хаптоглобина са: изониазид, стрептомицин и др.
Референтни граници:
тип 1-1 1,0-2,2 g/l
тип 1-2 1,6-3,0 g/l
тип 2-2 1,2-1,6 g/l
Понижен хахтоглобин се наблюдава при:
– вътресъдова хемолиза (хемолитични анемии, реакция след кръвопреливане);
– неефективна хемопоеза {вит.В12 и недоимък на фолиева киселина);
– тежки чернодробни увреждания (намален синтез);
– при част от случаите с нефрозен синдром;
– системен еритематозен лупус;
– лечение с метилдопа.
Повишен хаптоглобин се наблюдава при: остри инфекции, улцерозен колит, миокарден инфаркт, тъканен разпад, тумори, лимфом на Ходжкин, изгаряния, травми.
