Микроалбуминурията е сигурен маркер за начална диабетна нефропатия. Белтъкът, който нормално се отделя с урината при здрави лица е в незначително количество: до 150 mg/24h.
Показания за изследване:
- болни от захарна болест (при тях установяването на субклинична екскреция на албумин има важно клинично значение);
- хипертензия
- бременност (състояние на прееклампсия, мортилитет на плода)
- недиабетни бъбречни заболявания
- проучване на въздействието на различни лекарства, хормони или нефротоксини.
Биологичен материал: Количественото определяне се извършва в урина, събрана в продължение на 24h (Д24) или 12h (Д12) – от 18 до 6 часа (нощна порция). Препоръчва се трикратно изследване на урината, поради наблюдаваната разлика от 40-50% „от ден в ден“ в отделянето на белтък в урината. За скринингови нужди може да бъде изследвана полуколичествено спонтанна, единична порция урина, но задължително последвана от количествено определяне при позитивен резултат.
Референтни граници:
Рсферентният интервал е в областта на микрограмите – до 20 µg/min. Субклиничното отделяне на количества между 20 и 200 µg/min (>20, но <200µg/min) или 30-300 mg/24h е вече указание за леко увреждане на бъбреците и неправилно е означено като микроалбуминурия („микро“, като израз на една особено ниска концентрация на отделения белтък).
Тълкуване на резултатитe:
Установяването на микроалбуминурия при болни от захарна болест, е указание за начална диабетна нефропатия. Персистиращата в продължение на 5-10 години микроалбуминурия предшества клиничната протеинурия – резултат от вече манифестна нефропатия. Диабетната нефропатия се развива много по-често при пациенти с тип 1 (30-40% от болните) и по-рядко при тези с тип 2 (около 10%).
