Начало Лабораторни изследвания Въглехидратна обмяна Микроалбуминурия

Микроалбуминурия

Микроалбуминурията е сигурен маркер за начална диабетна нефропатия. Белтъкът, който нормално се отделя с ури­ната при здрави лица е в незначително количество: до 150 mg/24h.

Показания за изследване: болни от захарна болест (при тях устано­вяването на субклинична екскреция на албумин има важно клинично значение); хипертензия, бременност (състояние на прееклампсия, мортилитет на плода); недиабетни бъбречни заболявания; проуч­ване на въздействието на различни лекарства, хормони или нефротоксини.

Биологичен материал: Количественото определяне се извършва в урина, събрана в продължение на 24h (Д24) или 12h (Д12) – от 18 до 6 часа (нощна порция). Препоръчва се трикратно изследване на урината, поради наблюдаваната разлика от 40-50% „от ден в ден“ в отделянето на белтък в урината. За скринингови нужди може да бъде изследвана полуколичествено спонтанна, единична порция ури­на, но задължително последвана от количествено определяне при позитивен резултат.

Референтни граници: Рсферентният интервал е в областта на микрограмите – до 20 µg/min. Субклиничното отделяне на количества между 20 и 200  µg/min (>20, но <200µg/min) или  30-300 mg/24h е вече указание за леко увреждане на бъбреците и неправилно е означено като микро­албуминурия („микро“, като израз на една особено ниска концентра­ция на отделения белтък).

Тълкуване на резултатитe:
Установяването на микроалбуминурия при болни от захарна бо­лест, е указание за начална диабетна нефропатия. Персистиращата в продължение на 5-10 години микроалбуминурия пред­шества клиничната протеинурия – резултат от вече манифестна нефропатия. Диабетната нефропатия се развива много по-често при пациенти с тип 1 (30-40% от болните) и по-рядко при тези с тип 2 (около 10%).